"Обич безумна и свята" е от светивалентиновската поредица на ИК "Персей", спечелила е конкурс на Министерството на културата и наистина е едно изящно издание - малък формат, твърди корици, снимки и красиви рисунки, почтително разказана история, документи и стихове. Съставител на сборника е Людмила Габровска, художник е Ралица Денчева.
Това е историята на две красиви, страстни, чувствителни, интелигентни и най-вече талантливи жени. Дора Габе и Елисавета Багряна! В днешното заливащо ни с риалити формати и пикантни клюки време това е освежаващо и поучително четиво. Помня двете дами от тържествените културно-масови чествания най-вече за Международния празник на жената, когато биваха настанявани в тържествени президиуми и произнася приветствени слова, на които ние - доведените по задължение ученици - се прозявахме... Около тях се носеха мълви за отминала палавост, за... конформизъм и други недоизказани, но упорито подмятани като епиграми определения.
В книгата като че ли най-ценното е публикуваният за първи път документ - отговорът на Елисавета Багряна по повод процеса, в който е съден Никола Йонков Вапцаров и свидетелските показания на поетесата. Хубаво е най-сетне всички недомлъвки и неизказаности да бъдат забравени и името на Багряна да не се свързва с разстрела на Вапцаров - слух, който се вееше и обвиваше около тази дама до самият край на жизнения й път.[[more]]Снимки, документи... Това наистина е пленителна история за любов, за превратностите в живота - тук има и срещи, и раздели. Съдбата свързва двете красиви жени чрез един мъж - Боян Пенев, професорът, който умира, преди да се разведе с едната и да се събере с другата. История, която и ги разединява, и събира. Двете се държат по английски учтиво една с друга, но никога не предават паметта му и я защитават от различни критики по идеологически причини след промяната в държавното устройство на 9 септември 1944 година.
Боян Пенев не е единственият мъж в живота им - и други известни господа са били очаровани и от двете; съдбите им са всичко друго, но не и скучни. Съдби на смели жени в един мъжки свят, сковаващ с определени очаквания и непрощаващ на никоя дама, успяла да се измъкне от тях, особено ако е красива, умна и способна.
Все си мисля, че някъде във времето нечие талантливо перо ще пресъздаде историите им, които не са по-малко вълнуващи от тези на Жорж Санд, Фрида Кало и още много известни ни дами.
Накрая ми се иска да завърша с молбата на Дора Габе – молба, която всеки прекарал повече дни и научил се да цени миговете човек би отправил.
Почакай, слънце.
аз не съм готова
за следващата нощ –
денят ми не е свършен още!
Не се преборих с съвестта си, –
за да й давам право на почивка.
Току-що се научих да говоря
със камъните и дърветата
и още не запълних своя ден
със мъдростта им.
А ти ме караш да си лягам
и си отиваш тъй спокойно
и тържествено
с огреяните върхове на Витоша,
със подновените от багрите на залеза селца,
с илюзии за утрешния ден!
Почакай, дай ми време
да разбера как може да се спи
във тоя разтревожен свят,
когато е безсънието съвест,
а съвестта е ден?
Почакай, слънце!
