Като се замисля, ние, потребителите, тоест читателите, може и да не сме експерти, но то и без да си майстор-готвач си наясно дали дадена храна ти е вкусна или не, и обясненията за това колко добре приготвена е онази, която побутваш в чинията и какви консерванти и вредни Е-та, съмнителни подобрители и неразградими мазнини съдържа яденето ти по принцип, не помагат... Разбира се, всички сме изпадали в ситуации, при които с фалшив ентусиазъм хрупаме някоя безвкусна полезност, сякаш се подразбира, че, ако е вкусно и приятно, значи не е добро за организма, и обратното.
Та така и с лириката...
Прочитайки тази стихосбирка, си представих огорчен, очукан от живота човечец, наближаващ пенсионна възраст, отбелязващ мимоходом залеза на поредния ден зад ръба на чашата си. Не че не може да пише, но някак не се спира и отлага слагането на точката. Започващ със светлината от чуждите прозорци и кой знае как и защо завършващ с обвинението за спрелия ток у дома към обичайните "заподозрени" – жените. С други думи - не се спогодихме с тази книжка; не сме на една и съща вълна, тя мърмори, а аз обичам смеха, иронията и самоиронията...[[more]]Случва се. Не е нещо кой знае какво, но все пак, когато потърсих нещо повече за поезията и автора й, бях изненадана не от доста големия брой награди ("Южна пролет", "Веселин Ханчев", "Петя Дубарова", "Христо Фотев") а от възрастта на Иван Брегов – та той няма още 30!
Но пък, къде е казано, че когато си млад, не може да си потънал в самосъжаления мърморко?
В случай че още не сте прочели тази книга, можете да си я купите онлайн оттук.
