Най-свежото четиво, на което попаднах това лято – „Забранете тази книга“ от Алън Грац, официално се води тийнроман, но всъщност е задължително за всеки, който обича книгите. Това дори не е просто роман, а манифест на любовта към четенето.
Историята ни среща с Ейми Ан – затворено момиче, което предпочита да прекарва свободното си време в училищната библиотека. И най-вероятно щеше да продължи да го прави до завършването, ако една „съвестна“ майка не беше настояла определени книги да бъдат забранени и извадени от фонда на библиотеката. Сред тях е и любимата на Ейми Ан.
Това събитие, което минава незабелязано за много от учениците, разтърсва момичето и го провокира да направи всичко възможно, за да се пребори със системата – да лъже, да фалшифицира, дори да краде. Ейми Ан е готова да прекрачи всички граници в тази война, защото тя се води не просто за една книга, а за свободата да четеш, сам да избираш книгите си, да бъдеш читател. Това е роман за силата да отстояваме себе си, да заявяваме какво искаме, да умеем да се противопоставяме и винаги да намираме сили да се борим с неправдата.
Това дори не е просто роман, а манифест на любовта към четенето.
На пръв поглед „Забранете тази книга“ е забавно и леко четиво, което на места разсмива до сълзи, но всъщност засяга една много сериозна и болезнена за съвремието ни тема. Че често в стремежа си да бъдат предпазливи, закрилящи и дори политически коректни, някои родители лишават децата си от истински вълнуващи романи.
И това съвсем не е авторова измислица. Всички книги, забранени от училищното настоятелство в този роман, са книги, подлагани на преразглеждане или забранявани в американските библиотеки през последните години. Зад забавния сюжет се крие тежката истина за цензурата, която ни ограничава всекидневно и която понякога сами си налагаме.
А посланието на Алън Грац е категорично: книгите не бива да бъдат забранявани. Напротив, трябва да правим всичко възможно, за да предадем на децата невероятното удоволствие от четенето и да ги насърчаваме да ходят в книжарниците и библиотеките, а не да ги гоним оттам. Под всякакви прекалено абсурдни причини – че някои четива са страшни, прекалено нереалистични или със свободомислещи герои.
Истината е, че в повечето случаи, когато хората забраняват някоя книга, то е защото или не са я чели, а само за чували нещо откъслечно за нея, или защото не са били в състояние да я разберат. Колко е жалко да лишаваш другите от нещо хубаво само защото самият ти си ограничен!
