Почитателка съм на творчеството на сър Тери Пратчет още от първата издадена у нас книга, в която нескопосаният магьосник Ринсуинд броди из Света на Диска, следван по петите от Багажа. Затова не пропускам негов роман. Вярно, като че ли Пратчет не е момичешки автор, но под тънкия слой на фантастичните истории, поднесени с много ирония и хумор, има богати залежи от тънък психологизъм, енциклопедични познания по сравнителна митология, история, културология, световни религии. Истината е, че не заменям този автор за никой от нашумелите напоследък автори от типа на Коелю, Букай, та дори Ялом.[[more]]“Невиждани академици” е 37-ият роман от стартиралата през 1983 г. с “Цветът на магията” серия за света на Диска.
Това е произведение, което като че ли е за футбола – “ритни-топката”, за канализирането и опитомяването му от улично забавление на простолюдието до игра с правила, оформяща дух и отбор, тактика и спортсменство. Но същевременно това е и роман за любовта и приятелството, за трайните и нетрайните ценности, за толерантността към различията, за способността ни да надскачаме етикетното мислене и себе си. Това е роман за хуманизма, за политиката, за доброто и злото, за живота с неговите неочакваности и предизвикателства. Роман за магията, съществуваща дори тогава, когато правилото да не се употребява се спазва.
С пожелание за още нови и нови творби от борещия се с алцхаймер Пратчет ви препоръчвам следното: ако още не сте опитвали от уникалността на тези книги, можете да ги отворите по Коледа. Нищо от автора им няма да ви разочарова!
