ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Muchachas (Момичетата), част 2", Катрин Панкол

"Muchachas (Момичетата), част 2", Катрин Панкол

Втората книга от трилогията "Muchachas" на Катрин Панкол е като класически втори сезон – нещата и героите започват да ни доскучават, поради което за задържане на вниманието и поддържане на интереса ситуациите се оплитат в излишен драматизъм, изникват пикантни тайни, появяват се нежелани фигури от миналото.

Целеустремената и решена на всяка цена да бъде преуспяла и щастлива Ортанс намира липсващата частица за бъдещата си колекция, но обсебена от стремежите си, пропуска знаците, излъчвани от близките.

Гари се доказва като брилянтен музикант, намира перфектния партньор за финалния концерт в училище, ала е сляп за чувствата на талантливата цигуларка, с която са в дуо и не осъзнава в каква емоционална криза и майка му.Приятелства, заплашени от разпадане заради чувства, криво разбрана деликатност, премълчаване на проблемите, момичета, объркани или твърде заети със себе си – всичко това, което, общо взето, животът ни предлага ежедневно.

За мен най-очарователната съставка в творчеството на Катрин Панкол са епизодично появяващите се покрай професията на Жозефин паралели със Средновековието, позволяващи ни да се отделим за момент от цялото това неистово бързане и преследване на приравнения с щастието успех.

Неопределеността на нещата във втората част на трилогията предвидимо ни оставя в очакване на третата книга. Все пак, ясно е – ще ни се да разберем какъв дивеч ще изскочи изпод храста...

Де юре Селина Йонкова е зрял човек с деца и внуци, забележително умни и красиви при това! Ако някой оспорва това твърдение, е готова да води пунически войни. Желае им от цялото си сърце да са щастливи и никак не обича да се намесва в живота им, защото смята, че големите хора трябва да са самостоятелни. Затова и не обича да й казват кое и как се прави. Дори да прави грешки, те са си нейни и някои о...