Обичам Деян Енев! Чета го от край време в книги, вестници и сайтове. Където и да видя името му, се зачитам, защото знам, че отдолу следват умни думи, мъдрост и вяра.
Сборникът „Малка домашна църква“ е събрал текстове, писани от Деян Енев за „Портал Култура“ през последните две години – почти до тази пролет. Актуални, да, но също и много дълбоки и затова надраснали времето, седмицата, месеца, породилото ги събитие.[[more]]Много от текстовете са свързани с тази наша голяма, домашна църква – България. С нейните запустели села, рошави врабчета, мъдри старци и забравени писатели. С клошарите и учителите, с юродивите и писателите – не ги изреждам в този ред случайно, за Деян Енев тези хора са свързани по един съдбовен и символичен начин. Тези истории са тъжни и красиви.
Друга част са свързани с протестите – уж злободневни, но дори и сега, погледнати от малката дистанция на времето, хубави, оптимистични, близки. Пълни с едно опиянение и очакване, което – вярвам – още носим в себе си.
Има и съвсем малко политически памфлети и – цифром и словом – два разказа, в които действието се развива извън България. Защото това е книга за България. За това как се променяше тя през последните месеци, а с нея и ние, от седмица в седмица, от сряда в сряда – това е денят, в който Деян Енев публикува текстовете си.
Това не е книга за всеки. Но за онези, които се разпознаят в нея, това е чудесно, малко носталгично, трепетно пътуване в най-съкровеното. Такова, каквото Деян Енев го е видял и споделил.
Благодаря му!
