Неделен книжен клуб

"Лято" на Али Смит

Нещо за четене

"Лято" на Али Смит

"Лято" е последната книга от сезонната четирилогия на Али Смит. В България е на пазара отново благодарение на издателство "Лист" в превод на Паулина Мичева. Не знам защо точно на този роман прибързано беше лепнат етикетът "първи ковиден". Това, както всяко етикиране, съвсем не изчерпва, още по-малко дава представа за прелестната, изпълнена с тревога история, разказана от авторката. Напротив, само я опростява и ограничава.

Аз, разбира се, прочетох "Лято", когато навън валеше сняг, но това беше едно допълнително основание да усетя още повече цялото лениво спокойствие на слънцето, безметежната красота, да осъзная (точно като летния ден от легендата) невъзможността на вечността и преходността на времето. Да усетя клопките, криещи се по правило в неразумните ни желания и крехкостта на битието ни, подвластно на "скучаещите богове", чието най- забавление сме ние.

Лично за мен едно от най-забележителните качества на книгата е, че тя очертава тенденции, които са валидни не само за родината, но и глобално.

Четейки "Лято", дълго се смях на определението на правителството на Великобритания, което едно към едно може да бъде приложено не само към сегашното ни управление, но и към достатъчно други по света. Нещо, което е отрезвяващо. Нещо, което ни кара да излезем от самосъжалението и наивната представа, че сме изключение от променящата се парадигма. Нещо, което всички ние – уж разумни и цивилизовани – позволихме да се случи.

Али Смит отправя предупреждение, че ако не спрем да се ограничаваме от перспективата на собствения ни нос, ще се събудим в грозен свят, където дърветата, ако не са наши собствени, ще ни пречат и ще искаме да ги отсечем.

Тревожна, но не и безнадеждна е тази книга, в която един прехвърлил 100-те години "летен брат" все пак среща "есенната " си сестра, а носещият името на минал и бъдещ крал среща любовта, чието име също е натоварено със символика и тайни кодове. Защото още не е твърде късно – и дори след пролет, в която върлува пандемия, лятото е възможно да долети с бързолетите. Само трябва да се събудим и за пореден път да си спомним, че не сме острови и нашата безопасност и щастие са свързани с тази на всички останали.

И в тази творба от поредицата авторката спазва традицията и "възкресява" позабравени, неособено ласкателни истории от миналото. Този път на забележителен творец – Лоренца Мацети, чиято история е почти непозната у нас. За всеки, който обича прочетеното да му отваря врати, а не да му предъвка баналности, "Лято" на Али Смит (дори да не е съвсем неговото), ще е нещо, над което да се замисли. Макар че е възможно и да остане очарован, също като мен.

 

5 книги, написани от момичета за момичета