Този месец беше световната премиера на едноименния филм, базиран на книгата. Как екипът под ръководството на режисьора Матю Кълън е успял да пресъздаде тази забележителна история, предстои да разберем. Самата книга е на българския книжен пазар от миналата година и всеки ценител на хапливата ирония на Мартин Еймис има привилегията да й се наслаждава в пълния й блясък и сила.
При мен романът дойде благодарение на добрината на приятелка, която се лиши от него, за да мога да го прочета аз. "Лондонски поля" в никакъв случай не е ваканционен роман, но така се случи, че го завърших на плажа. В това, колкото и да е странно, има някакво очарование, придаващо една отрезвяваща нотка на почивката ми.
Фамилията Еймис провокира интереса ми още от времето, когато държах "изкъсо" майка си, изчитайки всичко, което тя четеше. Кингсли Еймис, бащата на Мартин, е един от бележитите представители на "Сърдитите млади хора", литературно течение, за което днес, поне у нас, почти не се говори. Вероятно е логично, когато израснеш в такова семейство и си наследил дарбата да пресъздаваш светове, да имаш амбицията да си разпознаваем и да се отличаваш, а Мартин Еймис не може да бъде сбъркан с характерния си хаплив език и безпощадна ирония към заобикалящата го действителност.
"Лондонски поля", написан към края на миналото столетие, е многопластова интерпретация на евентуалното ново време, което идва. Той може да бъде възприет като криминален роман с остроумен сюжет, триъгълник, жертва и неочакван убиец, а може заедно с това да разсъждаваме за творческото вдъхновение, за признанието, заслужено или не, за славата и таланта.
Предоставя ни възможността да се вгледаме в различните социални групи, населяващи един космополитен град, с техните ценности, начин на живот, мечти, амбиции, да погледнем на очакванията и страховете, които са витаели в онази част на света извън бившия социалистически лагер, преди разпадането му, и облекчено да въздъхнем, че предчувствието за нов световен военен конфликт ни се е разминало.
От въпроса за отговорността на автора към създаваната от него реалност и героите му до основните въпроси за живота, смисъла, любовта, секса, родителството, ролята на мъжа, на жената, Мартин Еймис е направил своя прочит на времето, света и настроенията, като не е пропуснал да разсъблече лицемерните им прикрития и да ги представи в истинската им светлина.
Заповядайте още едно предложение за интересно четиво!
