Неделен книжен клуб

„Когато светът беше невинен“ – миналото, написано със симпатично мастило

Прекрасна, удивителна и мъдра книга.

„Когато светът беше невинен“ – миналото, написано със симпатично мастило

Издателство "Ерго"

Нашите спомени са написани със симпатично мастило и се появяват само когато ги затоплим с дъха си. Тогава те изплуват в сърцето и ума като истории, тук-таме нечетливи, но безценни. Като разказите на Йоана Първулеску – моята най-нова любима румънска писателка. Обяснението за симпатичното мастило е заимствано от нейната героиня Ана и е един от многото прекрасни и много лични детайли в книгата й „Когато светът беше невинен“.

Не е тайна, че любимият ми автор на всички времена е румънец – Мирча Картареску. Отдавна знам, че той е голяма знаменитост в родината си, а и зад граница. Миналата седмица пътувах до Румъния и понеже съм изчела всичко на Картареску, купих си непозната за мен румънска книга – „Когато светът беше невинен“ на Йоана Първулеску.

Оказа се, че моят литературен ангел хранител е насочил вниманието ми в книжарницата към най-правилната книга. Йоана Първулеску е най-известната съвременна писателка в Румъния и съперничи по популярност на Картареску, а романът й ме очарова напълно. Веднага проверих и ще си купя и другите й две книги, преведени на български. Колегите ми в Румъния, когато споделих какво чета, се усмихваха широко, така че удоволствието ми от историите на Йоана Първулеску се оказа напълно споделено.

„Когато светът беше невинен“ е частично автобиографичен роман и разказва за живота на малката Ана в Брашов в годините, когато самата писателка е била дете в този град. Ана живее с брат си и братовчедите си в дома на своите баба и дядо, заедно с родителите си, чичо и леля – общо 12 души населяват една малка къща. Някога семейството е било богато и къщата им е била на друго място, подобаващо голяма. След това идва социализмът и от старото време остават само кристала, сребърните прибори, чуждите езици, които всеки от възрастните в къщата владее, и спомените. Ана е дете с необятно въображение и нейният дом и град са цял един свят, абсолютно магически. По това тя много силно прилича на любимия ми Картареску. Подобна възхитителна способност да се гледа на света през очите на дете е най-сигурното спасение от сивотата на делника във всяка възраст и епоха.

Аз самата съм израснала със сестра ми и четирима братовчеди в големия дом на баба си и в първите години от живота ми апартамента ни обитаваха едновременно 14 души. За нас, децата, това беше рай, заобиколени от обичта на огромното семейство и предизвикателства на всяка крачка, които неизменно ни се струваха крайно вълнуващи. Сега си давам сметка, че за възрастните подобно съжителство е било огромно изпитание. В този смисъл аз прекрасно разбирам малката Ана от книгата и през цялото време се припознавах в нея. До самия край сърцето ми се свиваше от умиление, тъга и възторг. Прекрасна, удивителна и мъдра книга.

 

Още нещо за четене...