Неделен книжен клуб

Книгите на 2017 г.: четвърта част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца.

Книгите на 2017 г.: четвърта част

И тази година попитахме нашите автори кои са книгите, с които ще запомнят отминалите 12 месеца. Получи се дълъг списък заглавия, които ви представяме в няколко материала.

Днес на въпроса отговаря Бела Чолакова. Ето и нейните впечатления и препоръки към всички четящи момичета. 

Започвам с българските автори. Елин Рахнев и стихосбирката му „Зелда“ категорично оглавяват класацията ми. Вярвам, че поезията не бива да бъде анализирана или подлагана на дисекция. Тя просто се чувства. А „Зелда“ събуди в мен ураган от емоции.

„Невидими“ от Наталия Делева е книгата, която влиза в последния момент в моя личен списък, тъй като я прочетох буквално преди часове. Плаках, като я започнах, плаках, като я завърших. Толкова е силна, завладяваща, поглъщаща. Със сигурност човек не е същият, след като тя премине през него.

„Мейк Бългерия грейт агейн“ от Лола Монтескьо пък ме караше да се смея истерично и да плаша бабките в метрото. Капка Тодорова, която уж се крие зад псевдонима Лола, за мен е един от най-добрите български автори на фейлетони. Чрез шегите и забавните истории тя доста рязко критикува абсурдния свят, в който живеем.

Започвам да изброявам и чуждестранните автори на 2017 г. отново с поет. „Как да нарисуваш птица“ на Жак Превер излиза за първи път през 1945 г., но двуезичното издание, което се появи на нашия пазар тази година, е истинско бижу.

И „Дзен в изкуството да пишеш“ на Рей Бредбъри също не е скоро написана книга, но е издадена на български през отминалите 12 месеца. Това е задължително четиво за всеки човек, който обича да пише, но също така и за всеки, който търси неочакваните извори на щастие. Защото тя не е просто наръчник за писане, а наръчник за живот… и то от великия Бредбъри!

Другият наръчник, който влиза в личната ми класация, е „Малък наръчник по Хюга“. Това датско чудо не е просто мода или някаква измислица, а една прекрасна наука за щастието. Тази книга вдъхновява как да откриваме светлина и радост дори в най-малкото, и още по-важното – как сами да ги създаваме.

Не мога да не спомена и „Бьорнстад“ от Фредрик Бакман. През последните години той се наложи като един от любимите ми писатели, а „Бьорнстад“ определено е най-добрият му роман… засега. [[more]] Впечатли ме и „Творци на съвпадения“ от Йов Блум – изключително нестандартна книга за съдбата, любовта и смисъла на съществуването. Теми, често възприемани като клишета, разказани по абсолютно новаторски начин.

„Кучешки живот“ от У. Брус Камерън също се оказа изненадваща. Оригналната гледна точка през очите на едно куче – всъщност не съвсем едно – ми показа нашия човешки свят по много забавен и в същото време много затрогващ начин.

В класацията ми неочаквано за мен се настани и една автобиография – тази на Мария Шарапова. „Неудържима. Моят живот досега“ е вдъхновяващо четиво за оцеляването – не просто на корта, но и в живота. Признавам си, че не съм била особен фен на тенисистката, преди да прочета книгата й, но вече я възприемам като свръхчовек.

Завършвам с един проект, за който разбрах още през пролетта и го чаках да се появи едва сега през декември. „Истории за лека нощ за момичета бунтарки“ от Елена Фавили и Франческа Кавало. Това е толкова важна книга. Според мен е задължителна за всяко момиче и за всяка жена.