Неделен книжен клуб

„Ивен, Рицаря с лъва“ от Кретиен дьо Троа

Написаният в стихове куртоазен роман се чете леко и лесно. Историяте е широко разпространена, дори и днес.

„Ивен, Рицаря с лъва“ от Кретиен дьо Троа

Довърших "Ивен, Рицаря с лъва" докато бях на почивка, имаща претенцията да е не само отморяваща, но и лечебна.

Писаният през 1177-1181 години роман е третият по ред в творчеството на Кретиен дьо Троа, като той го пише едновременно с друг свой роман - "Ланселот, рицарят на каруцата". Това, което е интересно и различава "Ивен, Рицаря с лъва" от другите творби на автора, е, че липсва пролог и не са посочени източниците, от които е вдъхновен сюжетът. Въпреки това не вярвам той да е измислен изцяло от него, много е вероятно историята да е вдъхновена от келтските легенди и предания.

Написаният в стихове куртоазен роман се чете леко и лесно. Историяте е широко разпространена, дори и днес. История на млад мъж, добре де – рицар,  който има нужда да се самодокаже. Всичко това гарнирано с много приключения, любов, брак и носталгия по приключенията... Като всяка разумна съпруга и тази на Ивен е наясно, че не може да задържи мъжа си вкъщи, когато той мечтае за приключения. Затова го пуска с уговорката, че след година приключения ще се завърне при нея. Той не удържа на дадената дума и тук започва същинската част от история. В сюжета вече имаме загуба на разсъдък, чудотворно изцеление, верен лъв, на който може да се разчита в приключенията. Те вече не са самоцел,  а единственият начин да се спасят бедстващи девици, застрашени от различни неприятности от всякакъв порядък - като загуба на имот, освобождаване от дълготраен плен и дори спасяване на живот. В крайна сметка Кретиен дьо Троа помирява брака и приключенията - Ивен и съпругата му се събират и смелият рицар е готов да защити всяка изпаднала в беда дама. стига да бъде помолен за това.

Романът е нов жанр. Кретиен дъо Троа въвежда нови, непривични за баладите и поемите произведения, предназначени за слушане със или без музикален съпровод, образи. Като този на дамата, четяща книга,  от който тръгва устойчивата представа за девойката, която си губи времето в безполезни четива и романчета. Както и добре разпространиеният образ на очаквания от всички рицар, който е в състояние да ни спаси и отстрани всички наши неприятности.

Но да оставим иронията, написаното през 12 век произведение е наистина добро. Както като литературно произведение, така и като средство за запознаване с онези отдалечени във времето нрави и времена.

 

"Знам,че е най-добре словата

да стигнат първо до сърцата,

а след това до душите.

В противен случей те прелитат

покрай мнозина, за които

посланието им е скрито,

а думите са само шум,

подминат ли сърце и ум."