Ако се задържа на територията на шегата, съм на път да се превърна в Джойсевист, а след прочитането на новата книга от Една О'Брайън, която излезе на нашия пазар, съм готова и с "Бдение над Финеган" да се справя,а това е единственото, към което още не съм посягала.
Сериозно, "Джеймс Джойс" – биографична творба на една от най-известните съвременни автори от Ирландия е пример как можеш да отдадеш почит към едно наистина забележително творчество, поставящо страната ти на литературните върхове, без да изпадаш във фалшива сантиментална, патриотарска показност. С други думи – оценявайки автора, да не си затваряш очите за човека и да не замиташ под килимчето неприятни факти и истини.
Много добре написана книга, сдържана, даваща подсказки към обявеното за неразбираемо творчество.
И ако се върнем пак към шеговитостта – това е идеален начин след няколко странички да бъдете наясно какво е "Одисей", без да сте го отваряли или довършили. Нещо, което дори Нора не е направила, нищо, че романът е в памет на първата среща между нея и Джеймс.
А любителите на Ирландия, Дъблин, Джойс и белязани от някоя съдбовна "Ибсенова" Нора (като мен) ще изпитат удоволствието от прочита на една добре написана книга, благодарение на издателство Colibri и превода на Иглика Василева.
"Лято" на Али Смит
