Като дете Дженет Маккърди мечтае да бъде писателка. Тя дори написва първия си сценарий като малко момиченце в Гардън Гроув, Калифорния.
Вместо това нейната властна майка, Дебра, я принуждава да започне да играе на шест години. МакКърди, която по-късно участва в iCarly на Nickelodeon с Миранда Косгроув и краткотрайния спиноф “Сам и котката” с Ариана Гранде, си спомня, че майка й й е казала, че „писателите се обличат долнопробно и напълняват” Така до края на детството си Маккърди почти сприра да пише; дори дневникът й е бил споделен с майка й.
Сега на 30, МакКърди е автор бестселър номер едно на "Ню Йорк Таймс". Неговото поразително заглавие I’m Glad My Mom Died (“Радвам се, че майка ми умря”) получи страхотни коментари от читатели и невероятни ревюта от критиците.
Кой би празнувал открито смъртта на майка си, която за много хора се смята за една от най-разтърсващите загуби? Някой, чиято смърт на майка е нейното освобождение. Майката на Маккърди, Дебра, която почина от рак на гърдата през 2013 г., когато Маккърди беше на 21, е контролирала и малтретирала Дженет през целия й живот, подтиквайки я към анорексия, което води до булимия, в опит да предотврати пубертета и да я запази мъничка за детски роли.
"Е какво казваш? Искаш ли да играеш? Искаш ли да бъдеш малката актриса на мама?“, я пита майка й, а актрисата споделя: „Имаше само един правилен отговор.“
Книгата й се отличава от стандартните мемоари на знаменитости с ярък, хаплив, мрачно комичен тон и завладяващо сегашно време. Тя говори пред Vogue по-рано тази седмица за успеха й, провокативното й заглавие и намирането на своята идентичност чрез писане.
"Ню Йорк Таймс" подрежда 25-те най-добри книги за последното столетие
;void(0);){kind=link}
