Когато повечето от нас си стоят в къщи, книгата е възможност за намаляване на психическото напрежение и тревожност. Луиз Пени е признат автор на добра криминална литература, три пъти е удостоявана с награда “Агата Кристи”, а инспектор Гамаш, нейният литературен герой, заема достойно място в редиците на останалите велики детективи и всичко това е убедителен мотив да отворя последната (засега) издадена у нас книга от поредицата.
За съжаление съм подценила някои фактори и вместо едно 100% развлечение и откъсване от реалността, затъване в мистерията и разгадаването на криминалната загадка, затворена у дома, аз мислено подскачах нервно при всяко описание на идеалистичното селце Трите бора. Сърцето ми се свиваше от мъка заради затревения му площад, а приятелските гостувания из дворчета и градинки, както и безгрижните сутрешни покупки на кроасани от пекарната пълнеха душата ми с черна завист и копнеж.
Ще ви пощадя и няма да се спирам на други гледки като тези, откриващи се от пейката, на която художничката Клара заговаря инспектора и го “забърква” в личното си издирване, или онази от дворчето на кръчма в артистично селище край река Сейнт Лоранс, но истината е всички тези обичайности за "едно време", което сега ми изглежда като да е било преди цяла вечност, доста повече ми правеха впечатление и ме разсейваха от интригата.
Все пак в края на “Дългият път към дома” бях “удовлетворена” от очакваното развитие, което обикновено се получава, когато вироглаво не се придържаме към съветите и указанията на експертите и което, както обикновено, води до беда.
За книгите и удоволствието от "бавното живеене"
