Франсоаз Саган и първият й роман, издаден у нас в едни далечни и оскъдни откъм достатъчно информация години, беше нещо, което очарова, буди неясни копнежи и порив към свобода и осъществяване. С други думи – в спомена ми, наред с неизбежната носталгия, името на авторката беше с романтичен ореол, разпростиращ се най-вече върху стила и темите, които обговаря.

От друга страна, когато с години не съм посягала към нещо, обикновено връщането към него е разочароващо. Вкусът се е променил, изглежда овехтяло, омаляло. Така че не може да ме запалите с "Лимонови резанки" или бонбони "Черноморец", но пък Саган е французойка и очакванията са други.

"Четирите кътчета на сърцето" е недовършен роман. За него синът на авторката споменава в предговора, че е намерен в архива й. И той е точно това, не роман, а нещо като план конспект за евентуална творба, и то без край.

При това, от целия текст за мен имаше точно една фраза – тази относно нагласите на жените от различните поколения, която безспорно звучи като произнесена от Франсоаз Саган, за разлика от останалият текст, напомнящ и като сюжет на нещо от Колет.

Така не стига че останах в пълно неведение относно развитието на историята, но и съм разочарована от старомодното звучене, което по никакъв начин не свързвам с авторката. Или просто аз съм я надраснала.

"Книжарничката на брега" на Джени Колган