Гръцки литературен бестселър – това е нещо, което рядко виждаме в България. Не е за вярване, но книгата на Макис Цитас у нас е изчерпана и се налага да се допечатват допълнителни бройки. Романът на Цитас е удостоен с наградата на Европейския съюз през 2014 г., в родината си е абсолютен хит и като книга, и като моноспектакъл. И всичко това си има причина – историята е толкова истинска, трогателна и тъжна, че няма как да остави равнодушен нито един читател. [[more]] „Бог ми е свидетел“ е монолог на един обикновен грък. Хрисоваландис е около 50-годишен, неженен, живее с възрастните си болни родители и двете си неомъжени сестри, които се възползват безогледно от него и от парите му. Същото правят и всички други хора – жените, в които той се влюбва лекомислено (основно хубави рускини използвачки), колежките му, шефовете и дори случайните сътрапезници, разпознаващи безпогрешно в този дебеличък добродушен човек лесната плячка.
Хрисоваландис е вече на години, задъхва се, има диабет, сърцето му не е съвсем здраво и заради кризата е останал без работа, така че и нервите му не са съвсем наред. Той обикаля из Атина отчаян и води наум безкрайни разговори – със себе си и с Бог. В монолозите си този малък човечец се опитва да открие причините за своите неволи и като всеки консервативен, религиозен европеец ги открива в липсата на вяра у хората, в ниския морал и в имигрантите.
Същевременно Хрисоваландис е наивна душа и силно податлив на изкушенията човек. Той обича да си похапва, особено сладичко, изобщо не е равнодушен към дамската компания, знае наизуст всички бардаци в Атина и никак не е безгрешен. Освен това простодушно вярва, че някъде там, в Северна Европа, светът е устроен по друг, много по-справедлив начин, а англичанките и шведките са просто идеални съпруги. Всичко това прави монолога му доста комичен.
За мен румънската литература е много по-близка по дух и образност до нашата реалност, но именно заради това е толкова по-интересно да погледнем и малко отвъд образа на южните ни съседи като любезни домакини по морето или безгрижно пиещи кафе безделници и да видим във всеки от тях по малко от Хрисоваландис – „патриот, родолюбец, женолюбец, проевропеист, русофил и верноотечественик.“
