ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Българската фалшива новина на 100 години

Българската фалшива новина на 100 години

Снимка: Dimitris Vetsikas/Pixabay 

В технологичното време, в което живеем, е лесно да се заблудим, че всичко започва от нас. Ние сме поколението, което "преживя" появата на мобилните телефони, навлизането на Интернет трайно в живота ни, създаването на социалните мрежи, стрийминга, навигацията за автомобили... Мислим си, че сме и свидетелите на явлението фалшиви новини, но се оказва, че и преди медиите "да олекнат" и да се размножат, не е било изобщо трудно да се заблудиш от световният печат.

Блестящ пример за това намираме в книгата "София разказва" от Христо Д. Бръзицов. Авторът е бил редактор на списание "Кръгосвет", а фалшивата новина, която е създал, датира от 1930 г. и е направо безобидна, в сравнение с изфабрикуваните информации, които ни заливат в момента. Публикуваме разказа в неговия оригинален вид, както го е отпечатало издателство "Отечество". Приятно четене!

Как направихме Ганди българин...

В гостилница "Славянска беседа" на улица "Раковски" имаше една кръгла маса, която бе "семейна": на нея се събираха обед и вечер едни и същи приятели: Александър Балабанов, Александър Божинов, Елин Пелин, Андрей Николов... и винаги с някой "прикачен" като мен. Нали журналист - навсякъде съм приет... 

Не помня как стана дума за лъжата изобщо или само за априлската лъжа, но помня, че Александър Балабанов се обърна към мене:

"Христо бе, я извий една априлска шега: че Махатма Ганди има български произход! Ти ще можеш!"

А аз... взех, че напечатах в седмичното списание "Кръгосвет", на чиято първа годишнина бях редактор, лъжата за Ганди, такава, каквато ми я подсказа Балабанов. И тръгна лъжата от вестник на вестник и в България, и в чужбина... Ето я и лъжата! 

Прочее, разказвам истината за една лъжа...

Редактирах списанието "Кръгосвет". На първи април направих няколко априлски шеги и обявих Ганди за българин от Стара Загора, като го изкарах дори роднина на дядо Драгиев... Как избягал на младини в Индия, как станал индиец и пр.

Мина време, не щеш ли новината минава като сериозна в един американски вестник, а след някой ден се връща в континента. Дори един "Таймс" - доайенът на сериозният печат - хич не се подвоумява да предаде тази новина... (дали не е тенденция: вижте го, тоя бунтовник българин е!).

Още тогава аз направих съответния фейлетон и разправих на читателите как съм направил Ганди българин. И мислех, че същият, който е побързал да разгласи първото ми шеговито съчинение за Ганди, ще побърза и сега да използува фактите и разпръсне заблуждението. 

Не би: напротив, новината продължава да шествува из целия европейски печат. Хареса се на вестникарите - не искаха да се лишават от нея... А кой знае, може би пък някои наши "приятели" и политика да са искали да правят от това:

- Вижте, англичани, тоя белялия Ганди бил българин!

Комитаджия сиреч...

И тъй, Гандиадата продължи дълго време из чуждия печат. Кой знай - може би и сега някои вестници, когато говорят за Ганди по някой случай, да казват: "Българинът Ганди".

Аз можах да проследя на времето само десетина печати: американски, гръцки, английски, италиански... Азиатския печат не можем да следим. 

Възможно е в някой китайски вестник да е била предадена същата "новина" с някоя китайска забележка. Например: "Сега става явно, защо Ганди може да устоява на глада: той е роден в България – една далечна, чудновата страна, където хората умеят да гладуват."

Разбира се, такава една забележка би била само един китайски куриоз и нищо повече...

 

Махатма Ганди: "Любовта никога не изисква, а само дава…"

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...