Днес отбелязваме рождената дата на шведската писателка Астрид Линдгрен. Обичана от малки и големи читатели по целия свят, тя пише за детето в нас, но най-вече за да забавлява детето в себе си, както споделя в едно интервю. Твърди, че в книгите й няма послания, те са само за забавление, а това само по себе си е най-силното послание. Затова смятаме, че героите й ни учат именно на това непринудено детско щастие, което сякаш постигаме само когато не се замисляме за него.
“ Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед – рече тя. – Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило.”
Роня от “Роня, дъщерята на разбойника” ни показва как да запазим лятото по-дълго. Или по-точно, че можем вземем със себе си всеки хубав момент и да черпим енергия от спомените, когато имаме нужда.
– Сигурно си уморена, Лота.
– Никак не съм уморена – заяви Лота. – Имам още много тичане в краката.
Лота от “Децата от улица Тряскаджийска” ни казва да тичаме, когато “имаме тичане в краката”, или просто да си даваме свобода от време на време.
Има още...
“Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.”
Пипи от “ Пипи Дългото чорапче” ни призовава да бъдем винаги будни и любопитни. Животът е изпълнен с малки и големи хубави неща, достатъчно е да отворим очи, за да ги видим.
“Не... да, страхувам се! Но така или иначе ще го направя, Джонатан, ще го направя сега ... сега ... и след това никога повече няма да се страхувам.”
От кого да се научим на смелост, ако не от “Братята с лъвски сърца”? Когато се страхуваме от нещо, се изправяме срещу него и после никога повече няма да ни е страх.
“Спокойствие и само спокойствие”
И не на последно място – Карлсон от “Карлсон, който живее на покрива” ни напомня да не приемаме твърде сериозно проблемите в живота и винаги да запазваме спокойствие.