Днес отбелязваме рождената дата на шведската писателка Астрид Линдгрен. Обичана от малки и големи читатели по целия свят, тя пише за детето в нас, но най-вече за да забавлява детето в себе си, както споделя в едно интервю. Твърди, че в книгите й няма послания, те са само за забавление, а това само по себе си е най-силното послание. Затова смятаме, че героите й ни учат именно на това непринудено детско щастие, което сякаш постигаме само когато не се замисляме за него.
“ Събирам лятото в себе си, тъй както дивите пчели събират мед – рече тя. – Събирам една голяма пита лято, от която да черпя живот, когато то вече е свършило.”
Роня от “Роня, дъщерята на разбойника” ни показва как да запазим лятото по-дълго. Или по-точно, че можем вземем със себе си всеки хубав момент и да черпим енергия от спомените, когато имаме нужда.
– Сигурно си уморена, Лота.
– Никак не съм уморена – заяви Лота. – Имам още много тичане в краката.
Лота от “Децата от улица Тряскаджийска” ни казва да тичаме, когато “имаме тичане в краката”, или просто да си даваме свобода от време на време.
Има още...
Татяна-Атанасия Топлийска
Аз съм пролетно момиче, поет по душа и нещотърсач по призвание, защото "светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери". Замечтана и приятно разсеяна, гледам света през розови очила (или през чаша розе). Пиша, снимам, рисувам и винаги търся нови призвания.
;void(0);){kind=link}
