Неделен книжен клуб

5 любими стихотворения от Валери Петров

Валери Петров на 100 години

5 любими стихотворения от Валери Петров

Валери Петров

На 22 април Валери Петров щеше да навърши 102 години. Спомняме си за поета, драматург и ненадминат преводач на Шекспир, чийто поглед беше устремен все нагоре, там, където се рееха неговите "хвърчащи хора".

Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?

Цял век е това, но нима цифрите имат значение, когато поезията му продължава да ни топли в тъжните дни, когато часовниците спират, за да се поклонят на своя генерал, предводител на армия от думи, защитници на несломимата крепост на духа. Човек на словото, на красивото, Валери Петров умееше да говори тихо, но гласът му да се чува, носеше ренесансов плам, притежаваше рядко срещана по тези географски ширини мекост, благост на характера, изключително чувство за хумор.

"Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път! "

По случай 100 годишнината на Валери Петров Столична библиотека стартира онлайн кампания, която включва две виртуални инициативи.

„Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори“ е първата инициатива и е насочена към децата. Литературното онлайн предизвикателство "Валери Петров и аз" пък представя млади български поети, които споделят свое любимо стихотворение от писателя. С видеообръщения или стихове вече се включват Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова. Клиповете и посланията на участниците са представени на сайта, на Фейсбук страницата на библиотеката и в Инстаграм, а детските илюстрации ще бъдат публикувани на Фейсбук страницата на Детския отдел.

Ако поезията на Валери Петров ви липсва, да си припомним някои от красивите му стихове.

Добрите писма

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!

Песен за приятелството

Казва се приятел пръв,
Но защо е той такъв?
Затова че пръв полита
в огъня да те спaси, пръв,
и без да се запита
прав ли си или не си.
Пръв за теб леда пролазва,
пръв за теб пролива кръв
ето – затова се казва,
че приятелят е пръв! 


За щастието

И както тече си на човека живота
между три неприятности и два анекдота,
изведнъж като някаква тържествуваща нота,
като гръм от небето,
като експлозив,
от който светът
става свеж и красив -
Щастие! Щастие!

И нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взима участие,
и си казваш: – До днес
как живял си ти без
щастие, щастие!

Но както със щастие е изпълнен човека,
той привиква със него, тъй че лека-полека
това, новото, също става стара пътека
и само нарядко
за секунда едва
поразява те споменът:
– Какво беше това
"Щастие! Щастие!"?

Като нов, непознат,
сякаш целият град
в това чудо невиждано взел бе участие
и, ах, как от днес
ще живееш ти без
щастие, щастие?

Сбогуване с морето

Сбогом, мое море, сбогом, мое море!
Още топло е, още е лято,
но от час там над нас се върти, без да спре,
вече първото щърково ято.
То се сбира, разрежда се, дълго се вий
на различни въздушни етажи.

Сбогом мое море! Дойде време и ний
да събираме вече багажи.
А пък колко обичам те: нейде встрани,
не летовищно - диво и степно,
мое синьо море от детинските дни
до задъхване великолепно:
със чаршафа опънат, с дома от камъш,
със заритите в пясъка котви,
със варела ръждясал, със младия мъж,
който риба на спиртника готви,
и с момичето русо, което лежи
или иде във весела блуза
и вода във кесийка от найлон държи
като жива, прозрачна медуза.

Сбогом, мое море! Не е весел тоз час.
Даже просто ми иде да плача.
Този мъж не съм аз, този мъж не съм аз-
аз съм само зад тях минувача!
Боже мой, боже мой! Сбогом, мое море!

Дни, години - какво ни остава?
Както твоята пяна във шепата мре
чезнат зависти, страсти и слава.
И защо са ни те? Своя земен живот
ний тъй бързо хабим в суетене.
Дъх на сол, водорасли, черупки и йод,
влей от свойто спокойствие в мене!
Стига този ламтеж! Не съм вече момче
и в часовника вечен на Хронос
твоя пясък, море, все по-бързо тече
от добрия във лошия конус.

А пред тебе какво е животът ни? Миг.
Тъкмо почнал, и ей го, изтече.
И не сбогом е туй, а панически вик
и какво, че познат е той вече,
че безброй преди мен в своя път един ден
са изплаквали винаги тая
своя жажда и скръб през простора зелен,
виолетов и син до безкрая!

Ти, което си люлка на всеки живот,
на сновенето наше нестройно,
дай ми- вечно подвижно- нелюшкащ се под,
върху който да стъпя спокойно!
Отучи ме от нервност! Стори ме ти цял!
Дай ми мъдрост и трезвост, и верност!
Стига вън съм блестял, стига вътре звънтял
като хвърлен на плажа ти термос!
Укрепи ме, море, укроти ме, море,
над пространство и време разлято!
На въздушни етажи кръжи, без да спре,
вече първото щърково ято
и в мъглата- уу- уу!- като горестен зов
се дочува на кораби воя...

Сбогом, мое море! Сбогом, моя любов!
Сбогом, вечност, жадувана моя!

 

Детските приказки на Валери Петров оживяха с нови чудни илюстрации!