Неделен книжен клуб

5 любими стихотворения на Димчо Дебелянов

Писателят умира едва на 29 години

5 любими стихотворения на Димчо Дебелянов

Снимка: bulgarianhisrory.org

Днес се навършват 105 години от смъртта на големия български поет Димчо Дебелянов. Той е роден на 28 март 1887 г. в Копривщица, но през 1896 г. баща му умира и семейството се мести в Пловдив. Там Дебелянов учи в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения. По-късно ги изгаря. През 1904 г. се преселва в София и започва да пише активно за различни печатни издания. През 1906 г. списание "Съвременност" отпечатва  негови творби за първи път – стихотворенията  "На таз, която в нощи мълчаливи" и "Когато вишните цъфтяха".

Поетът продължава образованието си и в Софийския университет, където научава френски, руски и английски език и превежда книги на Шекспир, Бодлер и други именити писатели. През Балканската война през есента на 1912 г. е мобилизиран като войник. Малко преди това пише едно от най-трогателните стихотворения в българската литература – "Да се завърнеш в бащината къща". При избухването на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта. Той умира на 29 години в сражение на Македонския фронт на 2 октомври 1916 г.

Ето 5 от най-добрите му стихотворения:

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...
Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,
сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

 Всеки ред буди в мен непознати мечти,
на безбройни слънца грей ме трепетът златен,
ти се носиш над мен като лъх ароматен
и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

И живеем в страни, чийто мир не смущава
ни суетна мълва, ни гнетяща печал;
любовта ни е чист, непомътен кристал
и със звездни венци вечността ни венчева.

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;
окрилени души нивга страх не обзима...
Светлий спомен за теб е кат книга любима,
денонощно пред мен е разтворена тя...

 

Прочетете още... 


МАЛИНЕН ДЪХ РАЗПРЪСКВАТ ТВОЙТЕ УСТНИ

Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!

Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...

 

Прочетете още... 


ТЪЙ, КАКТО И МОЯТА МЛАДОСТ

Как силно те любя, самичка ти виждаш,
ти чувствуваш моята слабост. -
Обичам те ази, защото приличаш
тъй много на моята младост.

Прибулена с нежна и тиха тъга,
таяща и скърби, и радост
и пълна с мечтателна нега и свян
тъй, както и моята младост.

Кат древна весталка в антична Елада -
величествена в своята старост,
ти си тъй горда и с чиста душа
тъй, както и моята младост.

И днес пак ти шепна с надежди огрен,
че любя те, моя единствена радост,
а ти отминаваш безшумно край мен
тъй, както и моята младост.

 

Прочетете още... 


АЗ ЩЕ ГО ЗАПАЗЯ – ПЪРВОТО ПИСМО

Аз ще го запазя - първото писмо,
що за тебе писах - китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя - всеки ден и час
ще го препрочитам с горестни сълзи.

Аз ще ги напиша - първите слова,
що ми ти продума, с огнено перо
връз сърцето страдно - пуст безмълвен храм -
и в живота мрачен - непрогледна нощ -
само те щат дивно да сияят там.

Аз ще я погреба - първата мечта,
зарад теб родена в мълчалива нощ!
Аз ще я погреба в сладка самота
във незнайно кътче и връз нейни гроб
ще посея тъжни есенни цветя!...

 

Прочетете още... 


ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

 

5 български стихотворения, посветени на силните жени