ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на Харуки Мураками, които бихме прочели още веднъж

Истински магьосник е Харуки Мураками, магичен е и светът, в който всеки път ни въвлича с книгите си. Кара ни да се движим по ръба между реалността и фантазията, но често ни приземяха с онези общочовешки теми, които ни вълнуват постоянно – от любовта, която често остава недостижима, и самотата, от която не спираме да бягаме, до меланхолията по онова, което е завинаги изгубено. Но както казва самият той: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“

И често Мураками ни го дава този избор – да довършваме историите му, да доизмисляме героите и да търсим себе си между редовете, защото „колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго освен себе си.“

„Норвежка гора“

„Знаеш, че има различни видове бисквити, някои ти харесват, други не. Изяждаш всички, които харесваш, и остават само онези, които не обичаш особено. Винаги когато се случи нещо неприятно, се сещам за това и си казвам: „Сега просто трябва да излапам тези и всичко ще бъде наред.“ Животът е кутия бисквити“, казва една от героините в този изумителен роман, с който Мураками за пореден път доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен „Норвежка гора“. Историята се завърта около любовта на Тору и Наоко, белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...