Истински магьосник е Харуки Мураками, магичен е и светът, в който всеки път ни въвлича с книгите си. Кара ни да се движим по ръба между реалността и фантазията, но често ни приземяха с онези общочовешки теми, които ни вълнуват постоянно – от любовта, която често остава недостижима, и самотата, от която не спираме да бягаме, до меланхолията по онова, което е завинаги изгубено. Но както казва самият той: „Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.“
И често Мураками ни го дава този избор – да довършваме историите му, да доизмисляме героите и да търсим себе си между редовете, защото „колкото и далече да отидат, хората не могат да бъдат друго освен себе си.“
„Норвежка гора“
„Знаеш, че има различни видове бисквити, някои ти харесват, други не. Изяждаш всички, които харесваш, и остават само онези, които не обичаш особено. Винаги когато се случи нещо неприятно, се сещам за това и си казвам: „Сега просто трябва да излапам тези и всичко ще бъде наред.“ Животът е кутия бисквити“, казва една от героините в този изумителен роман, с който Мураками за пореден път доказва, че може да играе по струните на нашата душевност със същия успех, както и Бийтълс с тяхната песен „Норвежка гора“. Историята се завърта около любовта на Тору и Наоко, белязана от трагичната смърт на най-добрия им приятел. И докато Наоко все повече се оттегля в някакъв свой свят, Тору открива, че светът край него е крайно интересен и се чувства силно привлечен от една независима и сексуално освободена млада жена.
Има още...
Димитрина Иванова
Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...