ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на съвременни български автори, които трябва да прочетете

5 книги на съвременни български автори, които трябва да прочетете

Снимка: Pexels

В Деня на българската просвета и култура и славянската писменост се оставяме в ръцете на писателите на днешното време. Някои го събират в собствено „времеубежище“, други го търсят някъде между миналото и настоящето, трети го измерват с любовта, но всички те ни дават възможност да намерим своето време. Време само за нас и думите, в които бягаме, думите, в които се намираме, думите, от които ни е страх, но най-вече думите, които ни носят надежда.

„Времеубежище“ на Георги Господинов

Почитателите на автора на „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“ дълго очакваха новия му роман и той се появи най-неочаквано точно по време на изолацията. Издателят му Манол Пейков споделя, че мнозина са ги съветвали да отложат излизането на книгата, но тя е факт и от месец е в ръцете ни, защото, както той казва: „В най-тежките и най-мрачните епизоди от историята на човешкия род винаги са ни спасявали думите“. Точно сега точно на време се появява това „Времеубежище“, в което се приютяваме в този неделен следобед. А за неговото представяне няма нищо по-хубаво от думите на самия писател.

„Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония. За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом“, споделя Георги Господинов.

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...