ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги на Милан Кундера между смеха и забравата

5 книги на Милан Кундера между смеха и забравата

Снимка: Sophie Bassouls/Sygma via Getty Images

Милан Кундера е роден  в Чехословакия, но от 1975 година живее във Франция, след като гражданството му бива отнето от комунистическия режим. Неговите книги ни потапят в смешни любови, канят ни на валс на раздяла, карат ни да търсим щастието между смеха и забравата и ни разкриват непосилната лекота на битието. Бавно се чете Милан Кундера, но още след първата негова книга, до която се докоснете, ще искате да отгърнете и следваща, и следваща... Днес ви представяме едва пет от тях (изд. Colibri).

„Шегата“

Не само защото писателят е роден именно в Деня на шегата, започваме с тази книга, в която шегата има странно чувство за хумор, както самият живот, в който тъжното и смешното не спират да се надпреварват. В романа също, а историите в него отново са свързани с връщането към корените, властта, абсурдността на системата и младостта в различните й форми. Теми, които често вълнуват Кундера и неговите герои, оставяйки усещането, че „всички случки в живота имат и някакъв смисъл, означават нещо; че животът чрез собствения си ход ни разказва нещо за себе си, че постепенно ни разкрива някаква своя тайна, че се изправя пред нас като ребус, чийто смисъл трябва да се разгадае…“

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...