Има много любовни книги, които многократно сме препрочитали – „Любов по време на холера“, „Гордост и предразсъдъци“, „Брулени хълмове“, „Джейн Еър“, а аз и до днес помня колко се вълнувах, докато четях „Птиците умират сами“. Такава е любовта – събужда пеперудите в стомаха ни, понякога ни разплаква, но винаги изважда неподозирани емоции, независимо дали е нашата лична история, или онази, която четем на страниците. Днес обаче ще ви споделя за онези книги, в които любовта първо се е случила, а след това това е била разказана. С или без намесата на авторите, които се движат по ръба на границата между реалност и художествена измислица.

„Унa & Селинджър“ на Фредерик Бегбеде

В тази книга срещаме една по-нежна и романтичната страна на лошото момче на френската литература, но не и без отличителния за него реализъм. Основан на факти, но плод на въображението на Бегбеде, този роман разказва за Уна, тогава на 15 и преди да стане последната съпруга на Чарли Чаплин, и начинаещия по това време автор на „Спасителят в ръжта“ Джери Селинджър, тогава на 23 години. Той ни разказва за тяхната неосъществена любов. Любов, която се е спотаявала в сърцата им между бохемския Ню Йорк, този на Труман Капоти и Скот Фицджералд, и Втората световна война, която оказва огромно влияние върху младия писател. Невъзможна любов, защото както пише Бегбеде в книгата: „Любовта е по-красива, когато е невъзможна, най-съвършената любов никога не е взаимна. Но любовта от пръв поглед съществува, тя се случва всеки ден, на всяка автобусна спирка между хора, които не смеят да се заговорят. Най-много се обичат онези, които никога няма да се обичат.“

Има още...