ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

5 книги, които да прочетем след екранизациите им

Когато говорим за филми, създадени по книги, винаги искаме първо да прочетем написаното, а след това да гледаме как я пресъздава режисьорът. По-лесно ни е да сравняваме, да критикуваме и да зачеркваме, особено екранизациите, особено когато книгата е била изключително завладяваща. Понякога обаче именно филмите ни вдъхновяват да разгърнем страниците на вече написаните от някой друг истории, за да им се насладим още повече. Или най-малко - да си припомним вече прочетеното.

„Гениалната приятелка“ – Елена Феранте

Вероятно сте попадали на едноименния сериал на HBO GO, създаден по тетралогията на италианската писателка Елена Феранте, която вече е издадена изцяло на български. И ако сте гледали първо двата сезона на екранизацията, без да сте се докосвали до завладяващия език на Феранте, си подарете това удоволствие. Сериалът е изключително добре направен, може би защото самата писателка е част от сценарния екип, може би защото сред изпълнителните продуценти е гениалният Паоло Сорентино, може би заради изцяло италианския каст, но несъмнено си заслужава да проследите и чрез книгите (а и в сериала са застъпени само първите две) историята на Лену и Лила заедно с всичко онова, което си дават, но и взимат чрез приятелството си, в онзи беден и прашен Неапол, в който обезличаването и мизерията са по-силни от любовта. Понякога.

Изд. Colibri

Има още...

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...