В един горещ летен ден откъснахме за малко Емил Олованов от света на рекламата, за да ни заведе до любимото си място в града – By the way. Не само защото там е удобно за спиране с мотор, но и защото знае, че винаги ще срещне приятели. И, да, пристигна с една яркожълта Vespa – новият модел GTS Super 300, по която яркото слънце нахално се разхождаше и нетърпеливо се движеше в нейния ритъм. Откога датира любовта му към Vespa-та, толерантни ли са шофьорите към хората на две колела, как се опознават всички дупки и препятствия из улиците на София и защо се дразни на промените, които се случват напоследък в града, ни споделя Емил Олованов. Днес в Момичетата от града.
От колко време се придвижваш с Vespa в града?
С Vespa-та сме заедно от 7 години, практически непрекъснато, без най-студените зимни дни.
Когато се качиш на нея, винаги ли знаеш къде точно ще стигнеш?
Старая се да знам и почти винаги стигам там, където предварително съм планирал. Използвам мотора за придвижване преди всичко в градска среда и в делничен ден. Това значи, когато съм на работа и времето ми е разграфено. Много е удобно, задръстванията престават да те притесняват, а и докато се придвижваш от една точка до друга, главата ти почива малко от работа и телефонни разговори.
По-удобно ли е придвижването с мотор, отколкото с кола?
Зависи кого питате – за мен е в пъти по-удобно. Аз имам една неприятна черта на характера – не умея да чакам. Убиват ме опашки и задръствания. С мотора задръстванията отпадат. Винаги знам кога точно ще пристигна на едно място, защото зависи от разстоянието, а не от препятствията по пътя. Мотористът е самотен ездач, но това също е хубаво – караш си, мълчиш си и това действа отморяващо през деня.
По-толерантни ли са вече шофьорите към мотористите?
Много шофьори са все по-толерантни и внимателни, защото освен мотори и мотопеди вече има и много колела по улиците. Но все още има прекалено много нервни и диви шофьори, някои от които дори несъзнателно те застрашават, защото просто са по-големи от теб на пътя. Ако ме питате дали София е толерантна към хората на две колела – не, още не съвсем.
Пътувал ли си с мотор на дълги разстояния извън градски условия?
Няколко пъти, но за съжаление много рядко го правя. Все още нямам лукса да разполагам сам със свободното си време. Имам 3 деца и 3 кучета, те си искат своето и пътуването извън града обикновено включва тях и многоместна кола.
Защо избра By the way?
Тук ми е като у дома. От първия ден след като отвориха, идвам тук, имам много приятели, тук могат да бъдат паркирани удобно мотори и мотопеди, изобщо – хубаво място е By the way.
Кои са другите ти любими места в града?
Улица "Шишман" – One More Bar, Билкова, Mediteraneo, Архитектите, La Bottega.
Какво ти липсва в София? Промените в града, които не ти харесват?
В София последните години промените или са фалшиви промени, или са промени за лошо. Виждам как се изсипват милиони левове в неща, които са крехки и неуместни като колчета, измислени велоалеи, лоши настилки, фалшиви рампи за инвалиди, които никога не проработват наистина. Милиони левове и всичко е по старому. Ако се придвижвате на 2 колела в София, то със сигурност сте развили супер силна наблюдателност и интуиция. Развили сте и паметта си. Защото навсякъде дебнат капани под формата на дупки, разредени павета, хвърлен пясък, високи бордюри, липса на скосявания, малоумно сложени светофари и много други. Знам дупките в града наизуст.
Налага се, миг невнимание и може да си на земята.
Дразнят ме спретнатите ремонти като този на Витошка, които оставят след себе си една безлична треторазрядно провинциална среда, дразни ме Графа, разбира се, където в момента няма една права линия и всичко изглежда наръфано и рошаво.
Има още...
Но най-много ме дразнят изоставените къщи и сгради от първите десетилетия на миналия век, които са ни едно от малкото наследства, които имаме – Нотариата, Къщата с ягодите, Къщата с главата, Царските конюшни. Зверска гавра с нас самите са тези сгради, болезнено е да ги гледаш. Същото варварство като да палиш джунглата в Амазония, но без последици за Земята, само за собствените ни души. София е бомбардирана през Втората световна война и 2/3 от нея е срината. Останало е малко, но скоро няма да остане нищо.
Къде бяха твоите летни бягства – но нови непознати места или на такива, на които обичаш да се връщаш всяка година?
Остров Лимнос всяка година заради вятъра и сърфа, иначе – където дойде, обикновено става ясно в последния момент.
Коя е най-далечната точка на света, до която си стигал?
Бразилия, Аржентина, Малайзия, Китай, Индонезия, не съм сигурен кое от тях е най-далече.
Кога човек трябва да забави темпото?
Когато усети, че вече не му е забавно. Блажени са тези, които успяват да се забавляват, докато работят. Но ежедневният стрес изтощава, дори и когато работиш това, което искаш. Затова много трябва да се внимава. „Колкото и да е здрава, стомната се чупи“, казва Конфуций, а на него трябва да му се вярва.
С подкрепата на Vespa
