Животът ни като че ли върви гладко и съвсем предвидимо в по-голямата част от времето, но всеки от нас усеща онова неприятно чувство на дълбока несигурност, която подкопава основите ни. Все повече техника може да изчислява рисковете, да предсказва бедствията и дори да ги предотвратява, но човекът остава все така уязвим пред стихиите на природата. И това се вижда в дни като тези, в които цели градове изчезват изпод гневът на земята – буквално, разцепена земя, в която потъват човешки съдби, цивилизации и безценни културни съкровища.

Подобен ход на събития беше и пандемията от Covid-19, в която милиони преосмислиха живота, работата и съществуването си и тези тенденции продължават и досега. Войната и последвалата световна инфлация в резултат на пандемията и нарушените доставки също оставиха своя отпечатък върху несигурността от икономическа гледна точка върху психичната несигурност, най-вече изразявана в тревожност за бъдещето.

Но нито икономическата нестабилност, нито промените в работната среда са толкова объркващи и плашещи човека, колкото променящата се природа в резултат на климатичните промени. А те до голяма степен са продукт на човешката дейност, която само в 100-годишен срок повлия пагубно на околната среда, в която живеем всички ние.

Смята се, че земетресенията не са повлияни толкова от човека, но всъщност все повече сондажи се правят за нови газови и петролни находища, правят се фракции за добив на шистов газ и се изпълняват експерименти под земята, което със сигурност има влияние върху недрата и се отварят огромни празнини в земята. А природата няма празно и всички празнини се запълват – със срутища, свлачища или земетресения.

Тим Палмера, професор от Кралския научен институт по климатология и физика в Оксфордския университет, описва всички тези процеси в книгата си The Primacy of Doubt.

Има обща причина за тези внезапни непредвидени катастрофи, които учените изследват от години, но сега вече систематизират като научни знания в помощ на хората. Въпреки това промените в психиката и свързаността на хората с природата остават обект на проучвания, за които нито психолозите, нито социолозите, нито антрополозите могат да отговорят еднозначно – готов ли е човекът да се адаптира към средата, която сам изменя до неузнаваемост? И готов ли е да понесе негативната цена за този свой избор?

Продължава на следващата страница...