Не се чуствам комфортно на територията на Турция. За мен тази страна е прекалено мъжка, душата ми е скована, като онези странни, сиви, връхни дрехи, с които част от пребрадените жени са облечени – сякаш зазидани в бетонен кофраж, дори традиционните бурки не внасят този гневен смут, характерен за настроението ми по време на пребиваването ми в тази наша съседка, колкото тези подобни на работни престилки от заводски цех дрехи. Заради това, а и поради факта, че животът и без това ни поднася дотатъчно поводи за дискомфорт, Турция не е моето място, но понякога посещението й не може да бъде избегнато.
За да се докосна до древния, възпят от Омир град, Троя, намиращ се в най-западната част на Мала Азия, край пролива Дарданели на брега на Егейско море, на полуостров, наричан в древността Троада, се наложи да отседна в съвременния град Чанаккале, за който нямам желание да споделям впечатления.
Троя за съвремения свят е открита благодарение на вярата на богатия немски бизнесмен и любител археолог Хайнрих Шлиман в описаната от Омир война.
Днес слоевете останки от цитаделата на града са номерирани с римски цифри от 1 до 9. Първият град, от слой номер 1, е основан в 3 хилядолетие преди новата ера, през бронзовата епоха. Благодарение на изгодното си местоположение е бил процъфтяващ град, дължащ просперитета си на контрола върхе преминаващите през тесния пролив кораби и морската търговия.
Разкопаните през 1871 г. от Шлиман останки от пласт номер 2 са обявени от същия за Омировата Троя, но всъщност са от много по-древен град, 2600-2250 преди новата ера. Най-вероятният кандитат за града от Илиада обаче е пласт номер 7, 1300-1190 преди новата ера. От него всъщност няма и много запазено.
Арехеологическият паметник ме посреща с големия дървен кон, наобиколен от обичайните за такива места японски туристи. Чисто е и добре организирано. Мястото е обширно, запазените стени от различните исторически епохи са тихи, спокойни – излъчват едно благосклонно снизхождение...[[more]]Може да се разхождаш и да се потапяш все по-дълбоко и по-дълбоко назад в миналото. Дочуваш зънтящите стрели на обсадилите града ахейци и сърцето ти се свива пред гнева Ахилев. Бяла котка, излегната върху синя пейка за отдих, те връща в съвремието.
Легендарният град, един от най-значимите исторически паметници по света, е добре поддържан. Разглеждайки го, забравяш, че всъщност си в онази част от света, върху която ние, българите, имаме обичай да прехвърляме неумението си да организираме по привлекателен начин за туристите собствените си значими културно-исторически паметници.
