ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Време е за среща с приятели в парка. Не е ли страхотно?

Време е за среща с приятели в парка. Не е ли страхотно?

Снимки: Станислав Димитров/ Cinematic 4

През август София е малко по-тиха, малко по-спокойна, малко по-празна и за онези от нас, които се наслаждават на градското ежедневие, а не на морското безвремие, няма нищо по-хубаво от срещите с приятели в парка. Особено когато работният ден е приключил, слънцето е все още ярко и можем да се приютим сред зеленината на Борисовата градина.

А когато работим от вкъщи, както ние, използваме тези срещи, за да носим любимите си дрехи като ефирната пола солей, която не излиза от мода, кокетните ризи на точки, които носим и с поли, и с дънки. Но също и експериментираме смело с цветни принтове и актуалния пижамен тренд. Е, не пропускаме и аксесоарите, които да дадат завършен вид на тоалета ни, като не се разделяме с любимите си кецове, сламените шапки и бижутата с изящни раковини.

За да ни е още по-лятно и свежо, сме заредили любимите си мрежести чанти със Somersby, a новият вкус с манго и лайм е страхотен и перфектно допълва разговорите по момичешки. Защото както някой беше казал – няма нищо по-добро от един приятел, освен ако не е приятел с шоколад в едната ръка и с цвете в другата. Вместо шоколад обаче ние държим в ръцете си Somersby. Не е ли страхотно?

С подкрепата на Somersby

 

 

Ако бях филм, щях да бъда „Полунощ в Париж“. Ако бях книга, щях да бъда „Романът на Зелда Фицджералд“. Ако бях песен, щях да бъда „A little party never killed nobody“. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така ут...