От март целият свят живее в една друга, паралелна реалност – с маски, дезинфектанти, затворени заведения, home office-и ограничени събирания на публични места. Колкото и да е изненадващо, оказва се, че в началото на епидемията, когато мерките бяха най-строги, хората са се чувствали сравнително добре, защото са се надявали, че всичко ще свърши в обозримо бъдеще, смятат психолози. А именно сега е пикът на умората – от епидемичните мерки, от ограниченията на културния и социален живот, от новините, изпълнени с мрачна статистика и кадрите от болнични заведения. И най-вече от невъзможността да планираме живота си – утре, следващата седмица, следващия месец.
Ето защо регионалният офис на СЗО в Европа призова правителствата да се борят със засилващата се умора сред населението като реакция на здравните рискове и мерките –умора, обхванала на места 60 % от хората, според данни на директора на СЗО Европа д-р Ханс Клуге. "Вече осем месеца хората правят огромни жертви, плащат огромна цена, която изтощи всички ни, където и да живеем и с каквото и да се занимаваме. В подобни условия е лесно и естествено да се почувстваш апатичен и демотивиран", отбеляза той.
Затова е категоричен, че властите трябва да се вслушат в гласа на обществото и заедно с него да разработят иновативни механизми, чрез които да продължат борбата с пандемията, без да пострада психичното им здраве. "Нека бъдем креативни и смели, за да постигнем това", заяви Клуге.
"Напълно очаквано е сега да бъдем в по-тежко психическо състояние, отколкото през предишните години. Конкретно и обстановката в страната също допълнително допринася", каза за агенция "Фокус" и психологът Маргарита Бакрачева. По думите ѝ от началото на извънредното положение хората са преминали през "етапа на гнева, етапа на съмнението, етапа на нееднозначните неща, когато има ограничение, но зад тези ограничения стои въпросът: "Ще се върне ли старото нормално или това ще е новото нормално?"
Озоваваме се в една комбинирана ситуация от здравна и икономическа несигурност и невъзможност да планираме както дългосрочно, така и краткосрочно. По този начин реално са накърнени две от базовите ни потребности, което води и до зачестилите случаи на депресия и тревожни пристъпи, категорична е Бакрачева. Именно несигурността за бъдещето, драстичните промени в ежедневието и финансовите ограничения водят до известна висока степен на безпокойство, което дългосрочно се отразява върху качеството на съня и води до умора, смята и д-р Наташа Биджалани от PRIORY – асоциация на консултанти в сферата на поведенческата психология във Великобритания.
В началото хората бяха шокирани от наложените мерки, но някак се мобилизираха, не спираха да се борят, като много от тях преосмислиха ценностите си. Експериментираха в кухнята, възобновиха отношенията с най-близките си, всеки намери начин за справяне – чрез ново хоби, работа у дома, игра с децата. Но този ентусиазъм е минало. В някои семейства кризата дойде по-бързо, като особено уязвими бяха жертвите на домашно насилие и хората с нестабилна психика. Други едва сега усещат умората и безпомощността.
И ако тогава се опитвахме да оцелеем като се адаптираме към средата, сега сме на следващото ниво – искаме да се преборим. Затова и последваха много от познатите ни събития – негативни реакции срещу крайната реторика на Националния оперативен щаб, липсата на търпимост към властта, нежеланието да се ограничава свободата ни на движение и несъгласието с необмислените епидемични мерки. И страха, че няма да излезем от тази тъмна фуния, която ни засмуква.
