Смятан за родното място на съвременна Бразилия, Салвадор има бурна история. Известен е като мястото с най-много щастливи хора от населението и подход, към който се стреми всеки човек – радост, чувство за общност и удоволствие от живота. Неслучайно Салвадор днес с гордост се нарича Столицата на щастието, а то извира от всички улици, площадчета и квартали.

Богатият аромат на пържено пиле Акарахе, идва от всички страни, тъй като това е най-продаваната улична храна. Звукът от търговските колички се смесва с барабаненето на уличните оркестри и шумът от разговори на разни езици на туристи от цял свят.

Посетители от всички страни на света изпълват баровете на квартал Пелоуриньо и попиват всяка усмивка, смях и щастие. Този радостен изблик на фона на синьото небе и пастелните колониалните сгради на площад Терейро де Хесус е типичен за столицата на бразилския щат Баия.

Тук празнуването на живота е нещо напълно нормално. Салвадор се намира по протежение на североизточното крайбрежие на Бразилия близо до някои от най-добрите плажове в страната. Местните имат поговорка „Sem pressa, olha para o céu, fala com Deus, você tá na Bahia“ (Не бързайте, погледнете небето, говорете с Бог, вие сте в Баия, както наричат Салвадор). Тогава не е чудно, че този град в списъка на културното наследство на ЮНЕСКО е неофициално известен като Столицата на щастието на Бразилия.

Когато попитате местните жители, известни като Сотерополитанос, какво прави Салвадор толкова ликуващ, всички те споменават едно и също: радостния дух – axé, което в превод означава „енергия“.

Но местните не обичат да обясняват това с думи. Те призовават всеки да го почувства. Защото axé е енергия, вплетена в тъканта на културата на местните  и тя пропива всичко от музиката на Салвадор до спокойното отношение към всичко в живота.

 

 

 

View this post on Instagram

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

A post shared by Isadora Attab (@eagoraisadora)

Бурна история, довела до осмислянето на щастието

Салвадор е заселен през 1549 г. от португалски колонизатори и е бил първата столица на Португалска Америка до 1763 г. Бил е основно морско пристанище по време на трансатлантическата търговия с роби и се смята за първия пазар на роби в Новия свят с поробени африканци, доведени да работят в захарните плантации в региона.

Местният учител и поет Антонио Барето казва, че за да разберете сложната история на Салвадор, трябва да погледнете само името, дадено на историческия център на града: Pelourinho (пилон) – дървен кол, около който са връзвани робите и са били подлагани на публично насилие. По време на колониалните времена поробените хора са били наказвани пред хората, за да се демонстрира тяхното покорство и липса на всякакви човешки права. Днес името остава като спомен за тъмното минало на Салвадор.

По време на ерата на търговията с роби португалците поробват повече африканци от всяка друга страна, транспортирайки близо 5 милиона от тях в Бразилия. Повечето от тези поробени хора идват от Ангола, друга португалска колония. Робството продължава в Бразилия до 1888 г., но поробените африканци и техните потомци са продължили да се борят за своята свобода и традиции в продължение на много години.

Гербът на Баия илюстрира силата на нейния народ чрез латинската фраза „Per ardua surgo“ (издигам се през трудностите).

Днес Салвадор се смята за афро-бразилската столица, като приблизително 80% от жителите имат корени в Африка. Уникалната култура на града е доказателство за силата и смелостта на неговите хора, които се наслаждават на настоящето и гордо празнуват своите богати баийски традиции, примесени, но избистрени от португалските, африканските и индианските народи. Разхождайки се по улиците, е лесно да видите как тези различни музикални, кулинарни и религиозни практики се сливат в едно.

На площад Терейро де Хесус, с църквите от колониалната епоха и паметници от 17-ти век, може да се види културното сливане, но и различните култури, които са устояли на времет. Някога място, където поробените африканци са били бити, сега площадът е домакин на баийски фестивали, празнуващи с традиционните капоейра и самба – и двете родени в Баия.

Историците вярват, че капоейра, уникална комбинация от бойно изкуство и танц, е създадено в Бразилия от поробените африканци като елегантен начин да се съпротивляват на насилието над тях.

Религия и бойни изкуства

Но може би нищо не въплъщава концепцията за axé повече от Candomblé - синкретична религия, която съчетава йоруба и други западноафрикански традиции с римокатолицизма. Затова местните смятат, че са по-щастливи от останалите бразилци, защото имат повече празници от други региони. И до днес страстващи представители на тази вяра – Кандомбле, ще ви предложат благословия напълно безплатно и изцяло добронамерено.

Вярата Кандомбле се развива в Бразилия по време на колониалната епоха, когато португалците налагат католицизма на поробените африканци. В опит да запазят своята духовна идентичност, поробените народи смесват подобието на католическите светци със собствените си африкански духове. И до днес има някои останки на дискриминация, но в Салвадор католическите църкви и Кандомбле храмовете си съжителстват в относителна хармония.

В Салвадор храната - както и животът като цяло - е предназначена да се празнува. Улиците на Салвадор са пълни с жени, които продават вдъхновение: пържени сладкиши от т.нар. черноок грах, кокосов сладкиш кокада, и споделят радостта еднакво с местните и туристите.

Популярни местни ястия като acarajé и abará (закуска, подобна на acrajé, която се приготвя на пара в бананови листа). Тя се предлага по време на церемониални празненства и се напоява от местните поклонници. Навсякъде има оживени пазари, а през последните години се развива и ресторантска култура наравно с уличната храна. Местните определят храната като експлозия от вкусове от Африка и Бразилия.

Още красиви места, които може да посетите виртуално, ако още не сте били там