Начин на живот

Шопинг истерия в H&M в Милано

  Винаги съм била сигурна, че орисниците на модата бдят над мен и беше напълно в реда на нещата едно отдавна запланувано пътуване до Милано да съвпадне щастливо с премиерата на колекцията на Албер Елбаз от Ланвен за H&M.    Пристигнахме в Милано предишната вечер и на трите централни магазина на H&M, в които единствено щяха да продават Ланвен, вече имаше направена по една витрина, пред която се бутаха любопитни туристи. Първият поглед беше доста разочароващ! Ясно е, че Ланвен не е за всеки и че идеята е да се изработят скъпите му кутюр модели така, че да са евтини и достъпни, но

Шопинг истерия в H&M в Милано

 

Винаги съм била сигурна, че орисниците на модата бдят над мен и беше напълно в реда на нещата едно отдавна запланувано пътуване до Милано да съвпадне щастливо с премиерата на колекцията на Албер Елбаз от Ланвен за H&M. 
 
Пристигнахме в Милано предишната вечер и на трите централни магазина на H&M, в които единствено щяха да продават Ланвен, вече имаше направена по една витрина, пред която се бутаха любопитни туристи. Първият поглед беше доста разочароващ! Ясно е, че Ланвен не е за всеки и че идеята е да се изработят скъпите му кутюр модели така, че да са евтини и достъпни, но хей, ние от улицата не носим рокли без подгъв отдолу, на които им висят конците и полите ни не са все едно рязани накриво със затворени очи… Прекалено буквално бяха „поевтинили“ моделите на Албер. 
 
Но просто нямаше начин заради идеята да не се включа във всеобщата истерия, в крайна сметка това беше едно най-очакваните и коментирани модни събития на годината, така че сутринта станах почти по тъмно и сънена и полузамръзнала се явих пред най-близкия до хотела H&M. Организацията беше на ниво, редичката чакащи минава между две въжета и на всеки дават номерче, написано върху гривна на ръката – нещо като fashion рок фестивал. Опашката се състоеше главно от съвсем млади момичета, които явно няма да си позволят истински Ланвен в близкия четвърт век, обичайните големи групи японки – те винаги са поне по четири – с чантите си вютон в едната ръка и супер малки фотоапаратчета в другата, любопитни чужденки като мен, по дънки и увити в шалове и травестити с тъмни очила, още с вечерен грим и леко прегърбени, за да се слеят с тълпата доколкото може.
 
Магазинът отвори врати точно в осем, всички продавачи бяха облечени в специално направени тишърти с огромна нарисувана папийонка – запазената марка на Албер Елбаз. Самата колекция беше подредена на единия етаж на магазина, където нямаше нито въженца, нито охрана. Фатална грешка! Сбогом редичка, сбогом номерца на ръката! Настана невиждан бой! Момиченцата се биеха с огромните си чанти коя да мине по-напред, японките се хващаха здраво една за друга и като ударни вълни си пробиваха път сред тълпата (сега разбрах защо са винаги поне по четири), травеститите си спомниха, че са били мъже в другия живот и размахваха огромните си ръце и в цялото това меле хвърчаха обувки, рокли и блузи! Аз исках скромно да си купя един тишърт, който бях харесала в интернет, но се оказа, че в Милано има различен модел, явно за Лондон, Париж и Милано е имало три различни варианта и аз бях попаднала на най-грозния. Върху главата ми падаха грозни обувки и рокли с разбридани краища и изглеждаше напълно вероятно да бъда напълно оскубана опитвайки се да се добера до една платнена торбичка за пазар със скица на Албер върху нея. За две евро. Реших, че не си струва.
 
Отидох да пия чай и да изчакам подкрепа от приятеля си, за да се върнем и да пробваме да се доберем евентуално до една от онези торбички – ако трябва и по японската система на колективното блъскане. Към обяд в магазина не беше останало почти нищо, но странно – какво нещо е инерцията – при дрехите на Ланвен имаше не повече от 30 жени и те продължаваха да се бият! Явно това беше станало част от ритуала за придобиване на тази колекция. Торбички нямаше. В два часа затвориха етажа, подредиха го с нормалната стока и край, все едно никога нищо не се е случвало. Както се оказа това е била най-успешната дизайнерска колекция на H&M досега, разпродадена само за ден! И аз все пак станах част от това събитие. Следващият ми план е да ходя на сезонните разпродажби в Гучи, там стават най-прочутите боеве, но ще гледам да взема две-три приятелки и да пробваме системата „японска вълна“…