Затварянето на всичко е побъркващо, но един аспект все ни убягва, а именно – домашните животни, за които нашето постоянно присъствие вкъщи може да бъде истински кошмар. И докато ние, големите, просто им се мотаем из местообитанията и ги ангажираме с допълнително гушкане, а понякога дори ги използваме като лични терапевти, но ненатрапчиво, то малките им стопани невинаги изразяват любовта си по приемливи начини.
Ето, при нас от вчера е затворена детската градина на дъщеря ми поради три потвърдени случая на Codid-19 и Рогоцветка вече изпраща отворени писма и подписки до ББ, НОЩ и всички други значими абревиатури с искане за незабавна отмяна на Ковид!
Плюс неограничен достъп до различни по размер кутии и кашони с по някое друго топче вътре или поне с ресни.
Да, котката ни се казва Рогоцветка, защото любимите неща на дъщеря ми се оказват еднорозите и цветята (един ден, ако започне да слуша метъл, ще й го припомням често) и тя сама сглоби името, още дори преди да вземем клетото животинче у дома.
Други имена, с които Елена кръщава кукли, плюшени животни и герои от приказките, които си съчинява: Тента, Мида, Иванчо, Жен Шен, Тайна. Голяма е забава като започнат да се "омешват" в странните приключения, които им измисля.
А сега, за съжаление, има твърде много време за игра с тях и почти никакво за комуникация със себеподобни.
Да се върнем на котката. Обядваме си ние с Елена, после дори малко играем на удавници и спасители, оставям я, за да беля киви, а тя небрежно казва:
"Ще отида да видя как се справя Рогоцветка в шкафа!"
Всъщност, добре се справяше котката. Не знам откога е била вътре. Със сигурност предпочита да е затворена в шкаф за неопределено дълго време, отколкото да участва в пижаменото парти, на което бе специален гост сутринта...
С дъщеря ми сме в различни стаи известно време през деня, за да мога да работя спокойно, което дава невероятна свобода на въображението й, и едва когато си взехме котка, разбрах пълния смисъл на това. С рисунките по стените отдавна съм ок, дори не възразявам срещу апликациите, стикерите и фините ремонтни дейности. Насилието над животни обаче ме смущава.
Още повече ме смущават двата въпроса, които 4-годишното ми момиче ми отправи преди три дни. "Мамо, когато стана на твоята възраст, коронавирусът дали ще е изчезнал?"
"Колко време трябва да е затворена детската градина, за да спра да си спомням лицето на моята приятелка Миленка?"
Всичката тази енергия, която най-малките в момента би трябвало да използват, за да опознават света, взаимоотношенията между хората, собствените си емоции, чувства и възприятия, в новата пандемична ситуация е насочена погрешно. Прекалено стоене вкъщи, липса на контакти с други деца, липса на адекватен образователен процес, самовглъбяване или вглъбяване в екрани.
Какво друго ни остава, освен да пожелаем кураж на малките момчета и момичета? И на техните домашни любимци!
Децата, най-големите жертви на пандемията
