Дискриминацията въз основа на теглото на работното място все още не е незаконна в по-голямата част от света. Не и за американския щат Мичиган и няколко градове като Сан Франциско и Медисън, Уисконсин. В много държави характеристиките, включително пол, раса, религия и сексуална ориентация са официално защитени от закона, което означава, че работодателите не могат да ги използват като дискриминация. Но това все още не е така за теглото.
Дискриминацията, свързана с телосложението, може да повлияе на повишенията и въобще наемането на даден човек на работа. Това често се отразява и на психическото благополучие на служителите. Има ли правна защита за това?
По презумпция знаем, че теглото на служителя не бива да е фактор дали той да бъде повишен или нает на работа. Но този вид дискриминация все още е част от всекидневието в много нации, независимо дали открито или задкулисно, въз основа на съзнателни и несъзнателни пристрастия на хората. Мерките за законодателно справяне с тази дискриминация обаче не бележат никакъв напредък, а междувременно тази коварна форма на дискриминация остава много трудна за премахване чрез законови мерки.
Пренебрегнат = премерен на кантара
Дискриминацията на база тегло може да бъде изпитана по много различни начини, някои фини, а други - по-явни. Виждаме, че хората са дискриминирани за теглото си, когато кандидатстват за работа. По-малко вероятно е пълните хора да бъдат наети, отколкото по-слабите със същата квалификация. Това впечатление потвърждават и мениджърите по човешки ресурси.
„Шефът ми направо ми каза, че смята, че съм твърде едра, за да бъда в позицията, за която кандидатствах", казва 28-годишната Елена от Канада, която кандидатства за позицията на моден сътрудник в голяма ритейл компания.
Може да няма доказателства, че по-високото тегло е свързано с определени личностни черти, но стереотипите се поддържат и до днес. Проучване от 2008 г. показва, че кандидатите за работа с наднормено тегло се разглеждат като „по-малко съвестни, по-малко приятни, по-емоционално нестабилни и по-малко общителни в общата работна среда спрямо техните колеги с „нормално тегло“.
Веднъж наети за работа, хората могат да изпитат дискриминация за теглото по различни начини. Може да бъде изрично като спиране на комуникацията с тях, като изолация от работни срещи или като подценяване на кандидатите по външния им вид, когато кандидатстват за повишение.
Проучване от 2021 г., в съавторство с Puhl, изследва 14 000 души в Австралия, Канада, Франция, Германия, Великобритания и САЩ по програма за управление на теглото показва, че 58 % от респондентите са преживели стигма за теглото си от своите колеги. Другата дискриминация може да бъде доста фина и невидима. В анкета на мениджъри по човешките ресурси се вижда, че е по-вероятно да дисквалифицират хора с наднормено тегло в казуси за наемане на надзорни и управленски позиции. В модните компания има същите стереотипи за телосложението.
Жените са по-уязвими по фактора тегло
Адвокатите по заетостта смятат, че дискриминацията по отношение на теглото се проявява на всички работни места. Но най-добре това се вижда в сектори, в които служителите работят с клиенти. В ресторант или магазин ще предпочетат да наемат по-слаби служители пред пълните. Има елемент, обусловен и от пола. Жените са по-уязвими към дискриминация по отношение на теглото на работното място.
Очакванията за физическия външен вид не се прилагат универсално сред служителите мъже и жени. Доходът също може да изиграе роля като дискриминация за теглото като непропорционално заплащане. А хората с по-ниско самочувствие много по-рядко си търсят правата и съобщават своето несъгласие с шефовете си.
Дискриминацията по отношение на теглото може да има множество въздействия - по отношение на кариерното развитие, а също и по отношение на заплащането. Проучване от 2018 г. показва, че докато сте в група с по-ниски доходи има повишен риск от затлъстяване, обратното също е вярно - затлъстяването намалява доходите на човек, което се отразява по-изразено при жените, отколкото при мъжете.
Преценката, основана на теглото и грубите забележки също могат да доведат до влошаване на здравето като нарушение на съня и употреба на алкохол, по-ниска физическа активност и лоши хранителни навици.
В САЩ в момента се работи по закони срещу дискриминацията за теглото щатите Ню Йорк и Масачузец, както и нови разпоредби в Мичиган, където теглото е включено като защитена характеристика в закона за гражданските права на щата. Някои щати в Бразилия и Рейкявик, Исландия също приеха закони, защитаващи хората от дискриминация по отношение на теглото.
Промяната е бавна, но съществена. Законът в Мичиган е приет през 1976 г. и оттогава няма никакъв напредък относно дискриминацията за теглото. Ако Масачузец постигне успех, това ще отвори вратата за други щати да последват примера.
Но промяната на законите не е единственото решение, защото това няма да премахне широко разпространените негативни нагласи в обществото. Но такива са били и разбиранията преди да бъдат въведени закони, защитаващи пола, расата и сексуалната ориентация.
Ще се отървем ли от стигмата на теглото?
Не, разбира се. Все още живеем в същото общество и култура, където има послания, че теглото говори за липсата на лична отговорност, мързел и дисциплина. Но правната защита е важна и необходима, за да се осъществят значителни промени в обществото.
