Начин на живот

Писма до министъра 3

От една приемаща предизвикателствата на живота майка

Писма до министъра 3

Снимка: Judit Peter from Pexels

Уважаеми господа,

Понеделник е! Ново начало и нова надежда. 

За всеки случай в неделя вечер закупих от денонощната аптека коктейл от помощници – невробекс, мента, глог и знаете-какво, едно хапче за сън и някои комбинации на капки за концентрация при деца.

Работният процес в понеделник започва нормално: мрежата в квартала е натоварена, но от време на време успяваме да влезем кой в каквото трябва – часове, работни срещи и пр.

Времето е с нас! Слънчево, оптимистично. Но пусто пропиляхме голямото междучасие. Голям трафик на асансьора в блока – докато слезем от 14 етаж и вече трябваше да се качваме обратно. Ама нищо, взехме си урок за следващия ден – няма да губим време по асансьори, синът ми направо се лепва за електронната игра, а аз ще имам 15 минути отдих. Спокойствието е ключово, казват, за психичното здраве.

Тийнейджърката не излиза от стаята. Да се радвам ли – не знам. Сигурно учи. Но и да не учи – колкото по-малко знам, толкова по-малко ще се притеснявам. Не го приемам като отчуждение между поколенията. По-скоро искам да го виждам като възможност за собствено пространство, което й осигуряваме у дома. Нали така? 

Да не ви занимавам днес с пица и фасул. Подхапват децата по нещо, но да призная усещам лека умора от готварството. Това е, защото е съчетано и с друга работа – такава за пари, за да купуваме продуктите за готварството. Като гледам скоро може и да се облекча откъм работата за пари, но не по мое желание.

Здрави сме и добре изолирани! Не ни мислете в началото на седмицата.

от една приемаща предизвикателствата на живота,

Майка

 

Писма до министъра 2