Начин на живот

Писма до министъра

От една решена да успее (не знам в какво) майка

Писма до министъра

Снимка: Kaitlyn Baker /Unsplash

Уважаеми проф. Денков,

Уважаеми д-р Кацаров,

знам, че сме ви на мисъл – и общо, и индивидуално. Затова ви пиша – да ви успокоя. Държим се! Майка с две деца и съпруг – цели четирима българи проявяваме гъвкавост и сме решени да устискаме и да ви подкрепим. 

Всеки иска да се прибере от работа (ако е излизал, де), да чуе нещо мило и да заспи спокоен. Затова ви пиша – да сте спокойни за нас и да заспите уверени, че в първия ден на онлайн обучение есен 2021 направихме всичко по силите си. Пожелавам ви лека нощ с нашата дневна приказка. 

След като получихме съобщение за затваряне на училищата в София в 17:39 една сряда през есента на 2021 г. отпърво малко се шокирахме. Лятото се наложи да продадем единия компютър, та сега само едното дете можеше да щрака по клавиатурата още от първия ден на ученическия локдаун. Но у дома сме борци, ние даун не обичаме. Само ъп. Пуснахме едно късно онлайн заявление за бърз кредит. В 6 сутринта на следващия ден бяхме одобрени. Има няма до обяд взехме парите на една каса, до която едва се добрахме, ама добре, че сме със сертификати, та успяхме. 

Ударихме на камък в два магазина за техника – не бяха отворили, че служителите нямали сертификати. Ужас беше, влачех детето с мен и наваксвахме  с училищната програма. В часа по математика рецитирахме номерата на колите по улиците. После по човек и природа ритахме кестени по улиците и така ни мина предиобеда . Слава на бога и международния търговски обмен, успяхме да купим едно екранче с клавиатура още същия ден. 

Ако се чудите защо съм станала в 6 при идеалната възможност да си поспя поне една сутрин, ами усетих се, че училищният стол от днес е у дома. Та сложих

Продължава на следващата страница...


един фасул да уври – да имат децата за обяд.

Някъде към три следобед се довлачих до стаята на голямото дете – на 16. Малкото с кестените е на 9.

Та влизам в стаята, гледам приготвила се за следобеден сън – тъмно като в пещера, по пижама. После разбирам, че не било така. Май сянката на изолацията и депресията влязла преди мен в стаята.

Аз обаче пак съм ъп. Звъня на психолог. 50 лева на час и първият свободен е през декември. Как бе, да му се не види, ме изпревариха толкова бързо? Ама разбирам, че то не било отсега – тийновете от миналата година били запълнили графиците. Решавам, че ще действам стъпка по стъпка: първо ще намеря парите, после ще чакам декември. 

Чудя се какво да измисля за малко разнообразие на горките деца днес, но тук сте ми развързали ръце. Отиваме в мола – аз със сертификат, те с лично разрешение от вас – нали са под 18. Готино стана, че им разрешихте да си шетат по моловете, магазините, кината и дискотеките. Синът ми иска на футболен мач на ЦСКА, ама с баща му не обичаме футбол. Иначе МЗ и СРЗИ са разрешили мача да е с публика. 

Така де, помотахме се с маски из коридорите. Имаше и такива без маски, не знам защо. Позяпахме витрините и някои ресторанти, в които едни семейства хапваха пица. 

После се прибрахме. От фасула ядохме и за вечеря. Не беше лош. Малко горчеше. Може да е заради сълзите, докато го готвех.

Бъдете спокойни сега, лека нощ и до утре!

от една решена да успее (не знам в какво),

Майка.

 

Искам да е някога