Начин на живот

Пекарната, която отново дарява "висящи козунаци"

Козунак можете да дарите и вие!

Пандемията донесе много неща, повечето не бяха хубави. Донесе обаче и добрини, които се надяваме нямат да бъдат „излекувани” с новите лекарства и ваксини. Така миналата година се роди инициатива за даряване на майсторки козунаци на хора, които се намират в трудна житейска ситуация. Това се случи в пекарната „Даро” на ул.”Ангел Кънчев” 20. Без да е планирано, както разказва самият майстор Дарин Стойков (Даро), и този Великден ще има „висящи” козунаци.

За поредна година ще се осъществи инициативата, чрез която нуждаещи се хора ще получат козунак за Великден. Намирате ли я за успешна в този смисъл?

Даро: Да си призная честно, не очаквах да го правим за втора година. Миналият Великден беше много особен, пусти улици, затворени градове, хората си стояха по домовете и вероятно това ги накара да се замислят за тези, които си нямат дом... няма да имат Великден. Започна като просто едно добро дело, а накрая трябваше да ни помогнат три партньорски фондации на терен.

И не, не искам да е успешна тая инициатива, искам да няма нужда от нея, но явно втора година ще помагаме и ще го направим, защото доброто на платилите "висящ козунак", трябва да бъде подкрепено.

Наистина ли ставаме по-добри по време на празници или сме такива по принцип?

Даро: Кризата извади най-лошите и най-добрите черти на хората наяве. Смея да твърдя, че добрите станаха още по-добри. Ако приемаме празника за даденост, за една трапеза само – не, не ставаме по-добри. Но ако празникът е и още нещо, то тогава се замисляш за другите, които няма да го прекарат като теб. И търсиш начин поне тогава да им помогнеш. Ние само помагаме на тази помощ.

Какви хора решават да се включат и да платят за козунака на някой друг?

Даро: Предимно жени. Макар миналата година първият да беше Божидар, повечето хора, които даряват, са жени, нечии майки или баби. Иначе са всякакви – тази година първата благодетелка беше дама под 30 години, направо момиче от града.

До момента тазгодишната кампания набрала ли е голям интерес?

Даро: За първите два дни от обявяването успяхме да получим пари за 36 козунака, заедно с нашите това прави засега 72. Миналата година достигнахме общо 132 козунака, не знам дали тази година ще са повече, всичко зависи от добротата на хората.

Разкажете за хората, които получават козунаците. Какво се чете в техните очи? Кое е това, което според Вас, остава и след като този сладък дар е консумиран?

Даро: Ние не успяхме сами да раздадем 132 козунака, помогнаха ни доста хора. Занесоха козунак на една възрастна дама на 85 години във Варна, изоставена от дъщеря си (проблеми с алкохол) и сина си (проблеми с наркотици). И двете й деца избягали в Холандия и я оставили да изплаща техен заем. Чистела офиси, за да си помага, не се оплака с една дума дори, никога не се е оплаквала.

Стигнахме до друга дама в София, прикована на легло от 15 години, компания й правеше само едно малко черно-бяло кученце и доброволци на фондацията. Занесохме козунаци на деца без родители в домове, зарадвахме хора с физически и умствени увреждания.

Навсякъде видяхме една тиха благодарност, че не са забравени. Малко радост, защото това е само един ден, а после цяла година... Но все пак малко радост.

Колко дни и труд Ви коства, за да приготвите висящите козунаци, както и козунаците за обичайните си клиенти?

Даро: Моят труд за тези козунаци е най-малкото нещо, аз не го смятам. Миналата година не излязох от пекарната цяла седмица, но пък цялата улица ухаеше на масло и захар. Тази година имаме и доста фирмени поръчки, спираме обичайната си работа за 10 дни и ще правим само това – козунаци и радост, друго няма да печем.

Как избрахте тази професия?

Даро: Готвенето ми беше хоби, дядо беше готвач и сигурно е оттам. В един момент реших да напусна света на корпоративния ПР и вместо да храня илюзиите на хората, да храня самите хора. Така се роди "Даро", преди близо 5 години отворихме врати.  

 

6 места в София с най-вкусните великденски козунаци