ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Парижка симфония от въздух и метал

С колко символа асоциирате Париж?

Преди две седмици на детския лагер към училището на моето дете им дали в часовете по творчество задачата “Френска тема” и повечето деца, независимо дали са били в Париж или не, нарисували Айфеловата кула. Само едно или две са изобразили кроасан, женска шапка и обувки на високи токове. Марги, моето дете, е нарисувала кулата, нейната сбъдната мечта - да я види в действителност.

Медийната образна култура формира и запечатва в съзнанието ни, от съвсем ранна детска възраст, поп-етикетни - популярни образи на всичко, което в представите на хората би трябвало да е много красиво, важно, мечтано и желано.

Да вземем например визуалните представи - символи, които са създадени за големите мегаполиси в света. Визуален знак - стилизиран символ на Париж е Айфеловата кула, на Лондон е часовникът Биг Бен, на Ню Йорк е непоклатимо статуята на свободата, на Истанбул е Света София, на Рим е Колизеумът... продължете сами тези връзки. Аз ще продължа да ви разказвам за символа на Париж, колкото и тривиален да е станал той.

Тази година е повод да си припомним историята на тази толкова позната и преекспонирана, уникална по мащаби и структура метална конструкция, издигаща се в сърцето на Париж, защото се навършват 125 години от приключването на строежа й през 1889 г. Тогава Айфеловата кула е била най-високата сграда в света. Официално строежът е отбелязан в историята като приключил на 31 март, а самото тържествено откриване е станало на 6 май 1889 г.

По оново време жителите на Париж не са били горди с това мащабно инжинерно произведение на творческата мисъл на Густав Айфел, а са я счели за грозна, “необлечена” и неподходяща за такъв великолепен град като Париж, пълен с кралска пищност, градски декорации и необятни зелени паркове. Времената се променят и индустриалната епоха премоделира вкусовете на хората. Сега металната структура, висока 300 метра (320, заради антените за телевизия и мобилни телефони) е гордостта на парижаните и мечтана дестинация за туристите.

Изживяването да се качиш постепенно по стълбите на кулата е неповторимо...
Вечер гледката към кулата е много красива, видях светещото й тяло от предпоследния етаж на Бобур (Център „Жорж Помпиду“, дело на архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс) и беше магическо преживяване. Всяка вечер, на всеки час, за по 5 минути, металното тяло на Айфеловата кула засиява от хиляди малки лампички и тя сякаш полетява във въздуха.

Кулата е забележително творческо произведение на инженера Густав Айфел (1832-1923), специално построена за Световното изложение в Париж през 1889 г. и планирана да стои само 20 години. Негово дело са няколко метални мостове и изграждането на конструкцията на американската Статуя на свободата.

Металното тяло на кулата през годините е сменяло своята цветна дреха няколко пъти. В началото през 1889 г. е било жълто, после е сменило своята гама и през 1954 и 1961 г. е било пребоядисано в кафяво-червената гама. В момента цветът е сиво-метален.

Изживяването да се качиш постепенно по стълбите на кулата е неповторимо и завинаги ти остават образите от града, който намалява своя мащаб все повече и повече, докато се превърне в популярна пощенска картичка от Париж. Силният и студен вятър не може да ги отвее - образите, нито да те откаже да продължиш нагоре. Невероятно е!Изкачвайки се по металните стъпала се запознаваш с историята на кулата и можеш да видиш уникални кадри от първите строежи и архитектурно-инжинерния й план и фасада. Виждаш и преживяваш цялата й индустриална красота и допирът до студения метал те прави неочаквано радостен, горд и щастлив, че живееш точно в това време и си точно тук.

Кулата е наистина красива и енигматична. Структура от вятър, метал, човешки гласове и шум от множество крака, замечтани погледи и замръзнали от вятъра усмивки, градско пространство, което почти магически променя своите мащаби и очертания, симфония от въздух и метал.