С колко символа асоциирате Париж?
Преди две седмици на детския лагер към училището на моето дете им дали в часовете по творчество задачата “Френска тема” и повечето деца, независимо дали са били в Париж или не, нарисували Айфеловата кула. Само едно или две са изобразили кроасан, женска шапка и обувки на високи токове. Марги, моето дете, е нарисувала кулата, нейната сбъдната мечта - да я види в действителност.
Медийната образна култура формира и запечатва в съзнанието ни, от съвсем ранна детска възраст, поп-етикетни - популярни образи на всичко, което в представите на хората би трябвало да е много красиво, важно, мечтано и желано.
Да вземем например визуалните представи - символи, които са създадени за големите мегаполиси в света. Визуален знак - стилизиран символ на Париж е Айфеловата кула, на Лондон е часовникът Биг Бен, на Ню Йорк е непоклатимо статуята на свободата, на Истанбул е Света София, на Рим е Колизеумът... продължете сами тези връзки. Аз ще продължа да ви разказвам за символа на Париж, колкото и тривиален да е станал той.
Тази година е повод да си припомним историята на тази толкова позната и преекспонирана, уникална по мащаби и структура метална конструкция, издигаща се в сърцето на Париж, защото се навършват 125 години от приключването на строежа й през 1889 г. Тогава Айфеловата кула е била най-високата сграда в света. Официално строежът е отбелязан в историята като приключил на 31 март, а самото тържествено откриване е станало на 6 май 1889 г.
По оново време жителите на Париж не са били горди с това мащабно инжинерно произведение на творческата мисъл на Густав Айфел, а са я счели за грозна, “необлечена” и неподходяща за такъв великолепен град като Париж, пълен с кралска пищност, градски декорации и необятни зелени паркове. Времената се променят и индустриалната епоха премоделира вкусовете на хората. Сега металната структура, висока 300 метра (320, заради антените за телевизия и мобилни телефони) е гордостта на парижаните и мечтана дестинация за туристите.[[quote:0]]Вечер гледката към кулата е много красива, видях светещото й тяло от предпоследния етаж на Бобур (Център „Жорж Помпиду“, дело на архитектите Ренцо Пиано и Ричард Роджърс) и беше магическо преживяване. Всяка вечер, на всеки час, за по 5 минути, металното тяло на Айфеловата кула засиява от хиляди малки лампички и тя сякаш полетява във въздуха.
Кулата е забележително творческо произведение на инженера Густав Айфел (1832-1923), специално построена за Световното изложение в Париж през 1889 г. и планирана да стои само 20 години. Негово дело са няколко метални мостове и изграждането на конструкцията на американската Статуя на свободата.
Металното тяло на кулата през годините е сменяло своята цветна дреха няколко пъти. В началото през 1889 г. е било жълто, после е сменило своята гама и през 1954 и 1961 г. е било пребоядисано в кафяво-червената гама. В момента цветът е сиво-метален.
Изживяването да се качиш постепенно по стълбите на кулата е неповторимо и завинаги ти остават образите от града, който намалява своя мащаб все повече и повече, докато се превърне в популярна пощенска картичка от Париж. Силният и студен вятър не може да ги отвее - образите, нито да те откаже да продължиш нагоре. Невероятно е![[more]]Изкачвайки се по металните стъпала се запознаваш с историята на кулата и можеш да видиш уникални кадри от първите строежи и архитектурно-инжинерния й план и фасада. Виждаш и преживяваш цялата й индустриална красота и допирът до студения метал те прави неочаквано радостен, горд и щастлив, че живееш точно в това време и си точно тук.
Кулата е наистина красива и енигматична. Структура от вятър, метал, човешки гласове и шум от множество крака, замечтани погледи и замръзнали от вятъра усмивки, градско пространство, което почти магически променя своите мащаби и очертания, симфония от въздух и метал.
