Трудно е да се каже какво точно да очакваме от работата през 2022 г., особено с последните развития на пандемията. Обратите са зад всеки ъгъл, но експертите в човешките ресурси наблюдават тенденциите и могат да се произнесат за близкото бъдеще. Навлизаме в третата година на световна пандемия, която донесе безпрецедентни промени в условията на труд. Въпреки надеждите на много работодатели, връщането към пълно работно време и в нормална офис среда изглежда много нереалистично, тъй като вариантът Омикрон обърква плановете за връщане към редовен работен ритъм. 

И все пак, това, което е сигурно е, че ще има още много промени, към които ще трябва да се приспособяваме през 2022 г. Миналата година по това време много хора очакваха годината да донесе известна стабилност, може би дори плавно въвеждане на хибридната работа. Появата на нови варианти на вируса на Covid-19 обаче блокира тези възможности. 

Но експертите, които наблюдават заетостта и работното място, описват няколко тенденции за следващата година.

Възможно е работната седмица да стане по-кратка.

Идеята за по-къса работна седмица или по- по-малко работни часове на ден набира популярност по целия свят, като компаниите и дори правителствата проучват тази алтернатива.

40-часовата работна седмица от 9 до 5 ч. се налага по време на Индустриалната революция в края на 19 век, но от тогава трудът се промени толкова драматично, а темпът на работа нараства все повече с въвеждането на компютри и роботи.

Бизнесът и политиците желаят да проучат мерки, които могат да намалят прекомерното натоварване на служителите, като същевременно се надяват да запазят това ръста на производителността. Постоянно се говори за 4-дневна работна седмица, а по-малкото работни часове на ден могат да се отразят благоприятно на психичното здраве и намчиране на по-добър баланс между професионалния и личния живот за много работещи.

Тази мярка обаче не е по вкуса на всички работодатели.

Тъй като пандемията продължава трета поредна година, начинът, по който изглеждат офисите и начинът, по който работим, все още няма да изглеждат, както преди 2019 г.

Вместо това преминаването към по-кратка работна седмица може да е от полза само за определени работници. „4-дневната седмица може да е привилегия за ограничена група работещи с бели якички, но тя няма да е от полза за много нископлатени и нискоквалифицирани работници, които няма да имат същата сигурност или финансовата подкрепа, ако работят само 4 дни вместо 5.

Много сектори пък няма да могат да вършат същата работа за по-кратко време. Ще бъде и предизвикателство през 2022 г. да се ориентираме в пропастта между тези, които могат да се възползват от гъвкавостта срещу тези, които не могат – особено след като призивите за повишена гъвкавост и по-кратки часове стават все по-силни.

Силно търсените специалисти като IT, например, може да работят с намалена работна седмица, а останалите все още да не могат да се пристпособят към новите правила и да са претоварени.

Помните ли недостига на работна ръка и трудностите при наемане на работници през 2021 г.? Тези проблеми ще останат валидни и през 2022 г., казва Алисън Съливан, старши мениджър по корпоративни комуникации в сайта за работа Glassdoor. „Това е така, защото факторите, довели до недостига на служители, още съществуват – пандемия, навършване на пенсионна възраст, излизане в майчинство и нарастващото търсене на клиенти. А бизнесът трябва да бъде в крак с новите нужди.

Това означава, че работодателите може да се наложи да предприемат различен подход за наемане на работници и задържането им спрямо преди. Трябваше да научим едно ключово нещо през последните две години: да спрем да търсим кристална топка. Антъни Клоц, доцент по мениджмънт в Тексаския университет A&M, САЩ, който създаде термина „Голяма оставка“, казва, че персонализирането на работата може да бъде ключът към удовлетвореността и задържането на ценните кадри тази година.

„През 2022 г. ще видим работодатели, които се грижат повече за нуждите и желанията на служителите, за да ангажират настоящите си работници и да привлекат най-добре работещите от други фирми“, казва Клоц.

Това не е само добър бизнес усет – гъвкавостта и настаняването се превръщат в предимство, което работниците очакват от своите работодатели. „Този ​​дисбаланс в търсенето и предлагането на служители означава, че търсещите работа ще държат козовете да искат повече“, казва Съливан от Glassdoor.

„Вместо универсални програми за развитие, компаниите започнаха да инвестират време и ресурси в съвместно изработване на кариерен път с отделните работници.“ Заплатите също скачат, макар и неуверено.

Друга важна промяна е, че работодателите все повече ще обръщат внимание на личностното развитие и доброто психично здраве на служителите си. Изправени пред бърнаут и пълно професионално изчерпване, все повече работници напускат работа. Това се наблюдава дори сред най-вманиачените работещи на Уолстрийт, които изпитват все по-голяма нужда и въвеждат неплатени отпуски, които обаче се отплащат с по-добро психично здраве.