Преди осем години посетих Айфеловата кула за първи път. Изкачих се по стълбите, докъдето беше възможно, а оттам - с асансьор до върха. Беше ноември - студ и вятър, облаци и дъжд, но онова усещане, че бях на върха на света, не мога да сравня с нищо друго в живота си.
Днес съм събрала за вас няколко интересни факта за творението на Густав Айфел, както и чудна галерия със снимки. А скоро очаквайте и моя разказ за Париж, откъдето се върнах преди два дни.
***
Построяването на Айфеловата кула продължава 2 години 2 месеца и 5 дни.
***
За построяването на Айфеловата кула Густав Айфел използва решетка от ковано желязо, за да докаже, че металът може да бъде толкова стабилен, колкото e и бетонът, като в същото време е по-лек.
***
Построяването на Айфеловата кула струва 7 799 401,31 френски златни франка през 1889 г. или 1,5 млн. долара.
***
Първоначално височината на Айфеловата кула е 300 метра. Тя е най-високата структура в света до 1930 г., когато е построен небостъргачът Крайслер Билдинг в Ню Йорк (319 метра). Днес височината й е 324 метра (с антената).
***
Височината на кулата варира в рамките на няколко сантиметра в зависимост от температурата. При минусови температури става с няколко сантиметра по-ниска, при високи летни температури - съответно по-висока.
***
Айфеловата кула тежи 10 100 тона.
***
Светлините на Айфеловата кула са около 5 милиарда. Вечер на всеки кръгъл час има светлинно шоу - тогава светлините премигват в рамките на няколко минути.
***
Айфеловата кула има 3 нива, 108 стълбища с общо 1710 стъпала. Пеша може да се изкачите до второто ниво, след това до върха - с асансьор.
***
В ресторанта на Айфеловата кула на ден се правят средно по две предложения за брак.
***
Първоначалната реакция на парижани към Айфеловата кула не била много добра. Срещу проекта се обявили Мопасан и Александър Дюма-син, защото смятали, че кулата не би пасвала на облика на френската столица. След построяването й много от жителите на Париж я определили като грозна. Днес тя е символ на града.
Десислава Найденова-Вичева
Десислава е момиче, което обича думите – да преоткрива и скрива в тях себе си и всичко. Започва да ги записва, за да не пропусне някой нов ред, многоточие или отклонение. Обича също цветя (в градини), френски прозорци, океан, чай, малини, цвят екрю и вино. И да пътува много обича. Отбелязва синхроничностите по пътя си и така е сигурна в посоката. Има всичко, за което е мечтала, но не спира,...