ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

"Новите селяни": 100 000 души са напуснали градовете през 2020 г.

"Новите селяни": 100 000 души са напуснали градовете през 2020 г.

Снимка: nine koepfer/Unsplash

Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографските процеси у нас през 2020 г. точно 197 242 души са предприели вътрешна миграция. Тоест те са променили местоживеенето си в друго населено място в страната. Най-често такава стъпка предприемат млади хора и такива в активна трудова възраст –между 40 и 59 г. (29.6%) и 20 – 39 г. (28.1%). В почти половината случаи (48.4%) хората напускат града, за да живеят на село. От един в друг град са мигрирали 29.9%. От село в град са се преместили едва 15.3%.

Лично аз съм от тези почти 30%, които са заменили един град (в моя случай – столицата) с друг. Истината е, че исках да живея в село и разглеждах решението да избера малкия град като временно – докато намеря "селото на живота си", така че добре разбирам желанието за "бяла спретната къщурка с две липи отпред", някъде далече от светофари, задръствания, фини прахови частици и масивни дози стрес. 

Признавам, че системата за прием в ясли и детски градини изигра голяма роля за това да напусна София. 

Пандемията обаче заби последния пирон в ковчега на софийското ми жителство. Това очевидно важи за много хора. До голяма степен възможността да се работи дистанционно отвори нови хоризонти пред всички жители на големите градове.

Не без значение е и фактът, че изведнъж всички започнахме много по-активно да се грижим за здравето си и да разсъждаваме как да живеем по-природосъобразно. Имунитет, чиста храна, качество на въздуха – Covid-19 ни напомни за всичко, което пренебрегвахме, преди да започнат всеки ден новините да ни информират колко болни в страната има и как медиците изнемогват, защото цялата ни здравна система е разсипана. 

И не на последно място – от локдаун на локдаун всички оценихме колко е хубаво човек да има двор.

Място, където можем да сме навън, дори когато сме поставени под карантина. Лична пряка връзка с природата и чистия въздух. А за мнозина – и поле за градинарски експерименти.

Към момента в градовете живеят 5 043 186 души или 72.9% от населението, а в селата - 1 873 362 (27.1%). Почти една пета от всички българи живеят в София – 1 308 412 души. И въпреки че и за 2020 г. столицата се е сдобила с нови жители, новост е големият брой мигрирали. 

Разглеждайки промяната на адресни регистрации в страната, се вижда, че най-големи наплив има към област Пловдив – 21 320 души. Там се заселват най-вече хора от столицата, сочат данните на НСИ. Селата в района, както и тези в Родопите или близо до морето, са особено примамливи за всички, който са решили да заменят градската динамика с живот на село.

Новите селяни

Ако се вгледаме по-обстойно в тези близо 100 000 чисто нови "селяни", ще видим, че деурбанизацията, случваща се до голяма степен благодарение на пандемията, всъщност е реален и много голям шанс най-сетне да настъпи положителна промяна в начина на живот в провинцията. 

Никога не сме имали такава ярка възможност да започнем преодоляване на разликите между столицата и останалата част на страната.

За малко повече от година населението на община Родопи например се увеличило с 2700 души. Повечето идват от големия град и предпочитат живота в къща на село. Неслучайно за миналата година тук са издадени над 700 разрешения за строеж, установява репортаж на БНТ.

Има и още...

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...