Според данните на Националния статистически институт (НСИ) за населението и демографските процеси у нас през 2020 г. точно 197 242 души са предприели вътрешна миграция. Тоест те са променили местоживеенето си в друго населено място в страната. Най-често такава стъпка предприемат млади хора и такива в активна трудова възраст –между 40 и 59 г. (29.6%) и 20 – 39 г. (28.1%). В почти половината случаи (48.4%) хората напускат града, за да живеят на село. От един в друг град са мигрирали 29.9%. От село в град са се преместили едва 15.3%.
Лично аз съм от тези почти 30%, които са заменили един град (в моя случай – столицата) с друг. Истината е, че исках да живея в село и разглеждах решението да избера малкия град като временно – докато намеря "селото на живота си", така че добре разбирам желанието за "бяла спретната къщурка с две липи отпред", някъде далече от светофари, задръствания, фини прахови частици и масивни дози стрес.
Признавам, че системата за прием в ясли и детски градини изигра голяма роля за това да напусна София.
Пандемията обаче заби последния пирон в ковчега на софийското ми жителство. Това очевидно важи за много хора. До голяма степен възможността да се работи дистанционно отвори нови хоризонти пред всички жители на големите градове.
Не без значение е и фактът, че изведнъж всички започнахме много по-активно да се грижим за здравето си и да разсъждаваме как да живеем по-природосъобразно. Имунитет, чиста храна, качество на въздуха – Covid-19 ни напомни за всичко, което пренебрегвахме, преди да започнат всеки ден новините да ни информират колко болни в страната има и как медиците изнемогват, защото цялата ни здравна система е разсипана.
И не на последно място – от локдаун на локдаун всички оценихме колко е хубаво човек да има двор.
Място, където можем да сме навън, дори когато сме поставени под карантина. Лична пряка връзка с природата и чистия въздух. А за мнозина – и поле за градинарски експерименти.
Към момента в градовете живеят 5 043 186 души или 72.9% от населението, а в селата - 1 873 362 (27.1%). Почти една пета от всички българи живеят в София – 1 308 412 души. И въпреки че и за 2020 г. столицата се е сдобила с нови жители, новост е големият брой мигрирали.
Разглеждайки промяната на адресни регистрации в страната, се вижда, че най-големи наплив има към област Пловдив – 21 320 души. Там се заселват най-вече хора от столицата, сочат данните на НСИ. Селата в района, както и тези в Родопите или близо до морето, са особено примамливи за всички, който са решили да заменят градската динамика с живот на село.
Новите селяни
Ако се вгледаме по-обстойно в тези близо 100 000 чисто нови "селяни", ще видим, че деурбанизацията, случваща се до голяма степен благодарение на пандемията, всъщност е реален и много голям шанс най-сетне да настъпи положителна промяна в начина на живот в провинцията.
Никога не сме имали такава ярка възможност да започнем преодоляване на разликите между столицата и останалата част на страната.
За малко повече от година населението на община Родопи например се увеличило с 2700 души. Повечето идват от големия град и предпочитат живота в къща на село. Неслучайно за миналата година тук са издадени над 700 разрешения за строеж, установява репортаж на БНТ.
Има и още...
Статистиката със сигурност не е засякла всички случаи на миграция от град към село. С едно такова семейство, което все още е със старата си адресна регистрация, ни среща Българската национална телевизия.
Семейство Куликови, които от началото на пандемията миналата година са се преместили от София на вилата си в пловдивското село Белащица, повече не желаят да се върнат в столицата. Те работят онлайн и планират да се регистрират в селото, за да може детето им да посещава детска градина.
"Искам официално даже да се пререгистрираме, да дойдем тук, детето да си почне нормално детска градина. В София няма места и няма шанс да се случи скоро. И определено, чистият въздух и тая свобода, която ни дава селото няма как да се случи в София или в големия град, дори и в Пловдив", казва Александра Куликова.
"Гледаме домати, краставици и си движим нашите неща."
"Организираме най-големия китарен фестивал, който се провежда в Пловдив. В интерес на истината в началото може би ни липсваше малко тази шумотевица и суматоха, но в момента не искаме и да чуем за голям град", допълва съпругът й Христо Куликов, музикант.
Подобна е ситуацията и в община Елин Пелин, където все повече столичани купуват имоти. В Софийското село Лесново за последната година над 60 семейства се закупили терени за строеж или къщи.
"Повечето семейства строят нови къщи, а по-малко са тези, които ремонтират закупените къщи и си живеят в тях", разказва Стоян Зарчов, кмет на с. Лесново, община Елин Пелин.
Повечето от преселилите се семейства не само живеят в селата край големия град, но са изнесли и бизнеса си.
Такъв е случаят със стоматолога Димо Димов от село Гара Елин Пелин, който ясно вижда нуждата от повече специалисти в малките населени места и селата.
"Имаме толкова много работа, че ще разширяваме бизнеса и ще взимаме още колеги, които предпочитат този начин на живот на село. Новата ни колежка, например, е българка от Македония, която премествайки се тук й хареса и зачерта директно варианта София. Намери си къща под наем и си живее тук", разказва Димов.
Covid тренд: Все повече хора се местят на село
