Макар градът да е голямата ми любов, понякога изпитвам нужда да си почина за малко от него. Така поддържам тръпката между нас. В поредната юнска неделя, в която слънцето отказваше да изгрее над София, реших да го търся на около 70 километра южно от столицата.
Часът е точно 10 – в неделя често съм изправена пред дилемата дали да не поспя още малко, или да скоча от леглото възможно най-рано, за да грабна колкото мога повече от почивния си ден. Днес залагам на второто – обаждам се на най-добрата ми приятелка и 30 минути по-късно вече сме заедно в колата, натоварили чорлави коси, малко неделен мързел и повечко приключенски дух. Разбира се, не носим грим – запътили сме се към природата, а тя няма нужда от суета.
По път към нея най-напред минаваме през близката бензиностанция, за да заредим и да си купим кафе. Знаете ни нас, жените – използваме си автомобилите като големи дамски чанти, в които си носим резервни обувки, чанти, дрехи, червила в поне три нюанса... Просто ей така – в случай, че внезапно се влюбим, докато чакаме на светофара, и трябва спешно да сменим дънките с рокля. Прекарахме 15 минути в търсене на кеш, за да си платим горивото, защото през последните години сме отвикнали да носим банкноти. Не се побират в чантите, постоянно ги губим, а и с оглед на коронавируса е далеч по-безопасно да плащаме безконтактно. Докато касиерката нервно потропваше с нокти, осъзнах, че просто мога да платя с телефон. Да живеят технологиите!
Това не е първият път, в който мобилното приложение Settle ме спасява. То ми позволява да плащам бързо и сигурно навсякъде само с един клик! Помага ми и да съм по-организирана и да следя финансите си внимателно, защото събира всичките ми разплащателни карти и ми позволява да виждам цялата история на плащанията. Затова и откакто го ползвам, вече не си задавам дежурния въпрос в края на месеца – „Къде ми отидоха парите?“. Пътувам спокойно - без портфейл и без стрес.
Ta, най-после казахме „чао“ на табелата „София“. След около час криволичене по завоите край язовир Искър пристигнахме в Боровец – най-близкият до столицата курорт. Свикнали сме да го възприемаме като зимна туристическа дестинация – през декември трудно можеш да се разминеш с навалиците от туристи, дошли да се насладят на стръмните ски писти. През юни обаче курортът е празен... Напълно. Ние двете бяхме единствените по главната улица.
Мрачните облаци явно бяха решили да ни проследят от София и пристигнаха в планината заедно с нас. Малко след като паркирахме, небето се намръщи и започна да вали. Притесних се дали ще има къде да се скрием – все пак идваме в зимен курорт през лятото и не очаквах, че нещо ще работи. За моя огромна изненада се оказа, че ресторантите и магазинчетата са отворени целогодишно, а техните собственици ни подканваха да влезем навсякъде, тъй като бяхме единствените туристи.
Шмугнахме се в една от кръчмите – малка, жълта и непретенциозна постройка, която повече приличаше на двор в нечия къща, отколкото на ресторант. И именно в това й беше чарът – беше семейно заведение, в което собствениците сами приготвят храната, сервират я и дори идват да се запознаят с теб. Затова усещането не е сякаш си отишъл на заведение, е все едно си на гости в нечий дом. Дворчето беше богато украсено с пъстри саксийни цветя, а свежи божури, набрани от градината на собственичката, красяха масите. Гозбите й имаха вкус на детство – като същите онези, които нашите баби приготвят, когато искат да ни стоплят и ръцете, и сърцето.
Чистият планински въздух, комбиниран с богатите аромати от кухнята, ни накараха бързо да огладнеем. Хапнахме бистра пилешка супа с турски хляб. Да, наистина беше цял хляб! Нито аз, нито приятелката ми имаме навика да гледаме грамажите в менютата, затова изпитахме същински шок, когато дъщерята на собственика ни сервира огромен хляб, поръсен със сумам и чубрица. Не че се оплаквахме, де!
Дъждът спря и дойде време да си тръгваме, но собствениците не ни пуснаха, без да опитаме техните домашни курабийки. Разбира се, отново платихме с телефон. И двете използваме Settle, защото съхранява всичките ни дебитни и кредитни карти. Така не се налага да се чудим къде да приберем портфейла си или пък да броим монети, за да поделим общата сметка. С един клик разделяме сумата на две и плащаме директно от картата си през телефона. Неслучайно една от най-популярните български фрази е „Чисти сметки – добри приятели“...
Има и още...
След като „изчистихме“ сметката и благодарихме на любезните домакини, двете се отправихме към малките магазинчета, разположени от двете страни на главната улица. Виждали сте ги в повечето курортни селища – предлагат всичко, от плетени чорапи до наливно вино, а тук продаваха дори бански! Ние, разбира се, се захласнахме по няколко чифта ръчно изработени обеци в комплект с колиета. За наша радост и тук имаха пос терминал. Това му е хубавото на българските курорти – съчетават красотите на малкия град с удобствата на големия. Затова Settle улеснява живота ми толкова много – отнема минута да се регистрираш, а пести часове в търсене на пари и карти. Така всичко, което внезапно пожелая, е само на едно плъзване разстояние... И като заговорихме за жаления, най-голямото ни откритие беше подвижен горски бар за коктейли! Ние заложихме на безалкохолни, защото за наше съжаление скоро трябваше да се прибираме.
Около 2 следобед слънцето най-после посмя да ни се усмихне. Усмихнахме му се и ние и дори решихме да го доближим, като се повозим на лифта. Оказа се, че в Боровец има много туристически атракции дори през лятото – точно до входа на емблематичния хотел „Рила“ се намира информационният център на курорта, където можете да научите всичко за дейностите през лятото. Сред възможностите са конна езда, пейнтбол, тандемен полет с парапланер и дори каякинг по язовир Искър!
За любителите на адреналина препоръчвам трасетата с различна трудност, създадени специално за велосипедисти. Подходящи са както за напълно начинаещи, така и за напреднали. Ние подходихме предпазливо и се пуснахме по маршрут с име „Том и Джери“, който е идеален за хората като нас, които са карали колело за последно през детските си години. Има и далеч по-сложи маршрути – например Need for Speed.
Тръгнахме си от Боровец около 6 вечерта, изненадани и заредени с положителни емоции. Нито една от нас не очакваше, че има толкова неща за правене „по никое време“ от годината, затова си обещахме да дойдем отново. На връщане на пропуснахме да пием и по едно бяло фрапе край красивия язовир Искър.
Дворът на ресторант „Щъркелово гнездо“ предлага спираща дъха гледка към язовира, а на всичкото отгоре и тук бяхме единствените клиенти. Затова е толкова добра идея да посещавате популярните курорти в „слабите“ им сезони – тогава имате възможност да им се насладите напълно. По-интимно и вълнуващо е, защото преоткривате и тях, и себе си!
С подкрепата на Settle
