Животът ни се върти около календара – дни, дати, срокове, които следват своя собствена логика. Понеделник – петък, извънредното положение, Великден, рождени дни, лятната отпуска, датата, когато се запознахме, Коледа, дървената ваканция на децата, 15 септември. Препускаме през дните, вперили поглед в следващата значима дата. Още един ден до уикенда, още две седмици до отпуската, още малко до есента. Още няколко дни до първия учебен ден. И Коледа вече е приближила прага.
Кога аз самата бях в училище? Аз ли бях това? Кога детето ми проходи? Кога тръгна на детска градина? А вече е в трети клас. Въпреки, че съм свикнала с предизвикателствата при подготовката за новата учебна година, само като си помисля за всички списъци, които трябва да изпълня и ме обзема леко притеснение. Не обичам списъците със задачи. Обичам списъците с преживявания. Вярвам, че при повечето от вас също е така. Но имам още време за подготовка и обещавам да открия баланса.
Устроени сме така, че често отлагаме важните, но стресиращи ангажименти за по-късно. Обикновено за последния момент. И веднага след това си казваме – другия път няма да отлагам. Ще го свърша, за да дишам после свободно. И така до другия път.
Тази година започна странно. Завъртя се и ни завъртя по неочакван начин. Накара ме да погледна по друг начин на нещата. Кое наистина си заслужава? Кое наистина ми трябва? На кого какво трябва да доказвам? Не стана изведнъж. Хората около мен се промениха. Аз самата погледнах малко по-различно и видях неща, които са били всеки ден пред очите ми, но не съм ги забелязвала. Преоцених много неща. Оцених времето. Не искам повече да го пилея за излишни, непотребни неща, хора и ситуации.
Връщам се към списъка за 15 септември. Той е от смислените задачи, нищо че малко ме напряга. Тази година няма да го отлагам. Не съм ранобудна птичка, но не искам отново да оставям нещата за последния момент. Не съм привърженик и на излишните покупки. Стига ми аз да знам, че е качествено, а на нея да ѝ харесва. Толкова. И да не губя много време.
Хващам списъка и паркирам пред Lidl. One stop shop – хвърлям в количката седмичните продукти – имам си отработен маршрут в главата и направо с малката към сектора с тетрадките и пособията. Вече не харесваме толкова шарени неща, но продължаваме да си държим на розовото. Ето и готов несесер. Миналогодишният е супер, но ципът му замина. Химикалки, 5 блокчета – две за училище и три за вкъщи. Рисуваме много. И аз се включвам след работа, докато наглеждам фурната. Боичките, палитрата, гумичките – тук правя отстъпка за бройката – наистина са много красиви. Раницата за училище от първи клас още става, но взимам една по-малка за уикендите. Иска да е като големите, да си носи свои неща със себе си, а с ученическата не върви. Заедно избираме и дървена играчка за племенника, който в края на месеца има рожден ден. Поглеждам си часовника – точно 45 минути, готови на първото полувреме. 2:0 за мен – два покрити списъка – седмичния и този за 15 септември. Щях да забравя сладоледа – а си заслужава да се почерпим. Остава само да се приберем и да пробваме новите флумастери. А новата учебна година нека да заповяда. Готови сме. За по-малко от час.
С подкрепата на Lidl
