От няколко седмици се събуждам с усещането, че съм на брега на океана. Познавам само Атлантическия, така че илюзията ми се отнася за него. Понякога, заради сънливостта ми, специфичния за тазгодишното лято климат и навъдилите се в София гларуси, чиито ята прелитат и крякат над все по-големи площи от града, усещането продължава... Затова някак предвидимо се завърнах в спомена си за Португалия.
Страната е в най-западната част на континентална Европа, на Иберийския полуостров. Името й идва от града Порто – латинското Portus и келтското Cale. През 15 и 16 век страната води в надпреварата при Големите географски открития, вследствие на което става световна империя, разделяща си света с Испанската.
Португалската колониална империя е най-дълго просъществувала в съвременния свят: от завладяването на Ceyta в 1415 г. до признаването на независимостта на Източен Тимур през 2002 година.
Монархията в Португалия пада след революцията през 1910 г., но нестабилната Първа Португалска република е заменена от дясна авторитарна диктатура. Демокрацията е възстановена след Революцията на карамфилите през 1974 г.[[quote:0]]
Сега Португалия е страна с висок жизнен стандарт, народът й е един от най-дружелюбните и демократични. Няма ксенофобски прояви, толерантни са към различните. Пътищата са равни и удобни. Екологията е на почит. Въздухът е чист и, ако спрете по пътя, ухае на билки и цветя.
Лисабон е чудесен град. Всеки от многото му площади е със специфична само за него паважна шарка, която периодично се пренарежда. На седмо място е по-брой туристи след Истанбул, Рим, Барселона, Мадрид, Атина и Милано. Политически, икономически, културен център. Градът е на девето място в света по брой на провежданите конференции в него.
Той е най-старият град в Западна Европа, предхождащ Лондон и Париж със стотици години, един от най-старите в света изобщо. Намира се на брега на Атлантическия океан при устието на река Тежу. Има дълго лято от май до октомври и мека зима, което го прави приятно място за разходки и дълги разговори с приятели на по кафе или чаша порто.
От времето на мавърското владичество 711-1147 година лисабонци са усвоили облицоването на домовете си с теракотени плочки, които не само са пъстри и красиви, но запазват жилището от океанската влага. В града, ако сте с кола, се влиза по моста, наречен в чест на априлската революция – 25 април, който е копие на Златният мост при Сан Франциско. Статуята на разперилия ръце бетонен Христос, направена с даренията на португалските жени, благодарни за запазения живот на синовете, бащите, братята и съпрузите им поради неучастието на Португалия във Втората световна война.
От Лисабон бежанците от ужасите на войната са отплавали за САЩ.[[more]]
На 1 ноември 1755 г., неделя, точно когато гражданите му са били на неделна литургия, Лисабон е засегнат от разрушително земетресение, с последваща вълна цунами. Почти изцяло разрушеният град е възстановен от маркиз Помбал. Той го прави в съответствие с модерните градоустройства – отворен правоъгълник с два големи площада. Оцелелият квартал Алфама пази следите на маврите. А нарочно оставените руини на катедралата на възвишението впечатляват и карат всеки да се замисли за крехкостта ни. Признавам си, че бях силно впечатлена от тази оставена в памет на загиналите катедрала с покрив от небе.
По стръмните улици върви характерното жълто трамвайче, а почитателите на фадото могат да се насладят на прекрасни изпълнения.
