ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Къщите музеи на Милано

Museo Bagatti Valsecchi, Via Gesu 5

Този музей е добре познат на читателите на „Музей на невинността“ от Орхан Памук. Това е мястото, което Кемал посещава преди смъртта си. Това е любимият музей на Орхан Памук в Милано и един от любимите му в целия свят. В момента истанбулският „Музей на невинността“ на Орхан Памук гостува в Милано, като писателят е куратор на изложбата и автор на аудио гайда към цялата експозиция. Там е изложен и неговият „Манифест към музеите“, в който той казва, че големите музеи разказват историята на нациите, но е време да чуем и историите на хората, така че бъдещето на музеите е в разказването на вълнуващи лични истории, а мястото им – в нашите домове.

Конкретно този дом е наистина изключителен. Построен е през XIX век от двама братя и тяхната страст към красивите вещи и декорация личи във всяка стая. Таваните са невероятни, различни във всяко помещение, резбовани или рисувани, например в една от гостните стаи девизът на семейството е изобразен като лабиринт. Съответно стените, обзавеждането и всеки малък детайл са в синхрон. В къщата има толкова много и удивителни детайли, че е направо главозамайващо.

Особено силно ме впечатли как е адаптиран този дворец за деца. Освен че има отделен аудио гайд за малките посетители, има и такава игра – да се открие по едно животно във всяка стая. В някои стаи животните са вградени като елемент от мебели, другаде са статуетки, в трети подпират вратата или са резбовани на тавана. Аз попаднах с група деца от детска градина и те се забавляваха страхотно в този сумрачен и стар музей.

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...