ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Колко скъпо излизат "безплатните забавачки"?

Колко скъпо излизат "безплатните забавачки"?

Снимка: McKaela Taylor/Unsplash

Ивайло Георгиев е психолог. Практиката му се осъществява в Ловеч, но извършва и онлайн консултации. Приема деца, юноши и възрастни. Опираме се именно на опита му с деца, за да разберем какво се случва с най-малките, докато целият свят се стреми да измести колкото се може повече дейности онлайн. 

Понякога с лекота се доверяваме на дигиталните "забавачки", които изцяло обсебват вниманието на детето, а ние през това време можем да работим или да почистим на спокойствие дома. Изглежда лесно и безобидно – отрочето е доволно, а ние получаваме лъжливото усещане, че сме се справили добре. 

Когато детският мозък е бомбардиран от звуковите и зрителни ефекти на електронните устройства, той преработва постъпилите стимули, работейки на пълни обороти. В резултат на това, психологът ни предупреждава, че когато детето се намира в час пред скучната бяла дъска, слушайки монотонния учителски глас, ще изпитва сериозно затруднение да задържи вниманието си, защото средата не предлага високия интензитет на работа, с които мозъкът му вече е свикнал.

Дете, израснало пред телевизора получава едностранна реч и неговата роля в разговора е пасивна. В резултат – то трупа речников запас, който не знае как адекватно да използва.

При машиналното преглеждане на клипчета в ТикТок, подрастващите задържат вниманието си едва по няколко секунди, преди да преминат към следващия клип. По този начин се засягат не само когнитивните способности (памет, обработка, внимание и т.н.), но и се обуславя липсата на търпение в детето.

Все по-често се наблюдава тъжната картинка как по площадките група деца са вперили поглед в телефоните си, предпочитайки да си пишат и сърфират, отколкото да разговарят и играят. Устройствата отнемат възможността им да развият комуникационните и социалните си умения.

Чувството за специалност, което предоставя виртуалният свят, издига детското чувство за величие до такава степен, че създава трудности при взаимодействие в реалния живот.

Децата от "безплатната забавачка" по-трудно се вписват, затворени са и не знаят как адекватно да изразят емоциите си.

Прекомерната употреба на електронни устройства влияе върху централната нервна система и е сериозна предпоставка за развитието на зрителни проблеми, липса на търпение, ниски нива на емоционална интелигентност, хиперактивност, дефицит на вниманието и т.н.

Общувайте с децата си, говорете им, разказвайте им приказки – това е първият съвет на психолога. Насърчавайте тяхната креативност, включвайте се в игрите им, окуражавайте ги да изграждат сценарии за игра, да влизат в роли на вълшебници, рицари, принцеси и т.н. Децата имат нужда да тичат, карат колело, да взаимодействат с други деца и възрастни, да прекарват време сред природата, подчертава Ивайло Георгиев.

Редно е родителите да стимулират децата за най-различни активности – да рисуват, оцветяват, работят с пластелин, конструктори, пъзели... Нека да изработват неща с ръцете си, а чак след това да играят на телефона.

Гледането на телевизия за деца под 2 годишна възраст е абсолютно противопоказно. Предупреждение, което всички колеги на Ивайло Георгиев неспирно отправят към нас, но гледката на мобилен телефон, закрепен на бебешка количка се смята за нещо приемливо.

Нека това не е новото ни нормално! Бъдещото поколение разчита на нас. А ние прехвърляме тази отговорност към YouTube и HBO...

 

Противоречиво детско филмче скандализира Дания

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...