Скептична усмивка или умиление – какво провокира у вас вида на градинско джудже? Представете си композиция, която е съставена от вятърна мелница, магаре с каручка, Снежанка с всичките й седем джуджета, майка патица и малките й, Шрек до Мики Маус и още безброй цветни и със старание изработени гипсови фигури, наредени от провинциален естет в сакрален ред в двора му. Но не за нетърпимия кич, на който можете да станете свидетели при коя да е разходка в по-малко населено място, ще стане дума в следващите редове. А за кратък разказ за историята на градинските джуджета.

Далеч във вековете назад, още в древен Рим, малки статуи на бог Приап са поставяни в градините, за да държат далеч от хората, животните и реколтата злите духове. По време на Ренесанса в откритите площи на домовете на по-заможните хора често могат да се видят каменни фигури с височина около метър, които представляват т.нар. гърбушковци (gobbi).

В началото на 18-ти век статуи от дърво и порцелан и подобни на гномчета стават популярни декорации за домакинството. За широката популярност на градинските джуджета обаче и до ден днешен основна роля играят немските традиции и суеверия за малките хора. Спомнете си всички приказки, в които са намесени участници с нисък ръст, островърхи шапки, закръглено коремче, дълга бяла брада, а често и лула. А чувате ли подрънкването на жълтиците в гърне?

Да се върнем към фактите и историята. Произходът на думата гном е гръцки или латински, отнася се за земен дух, който живее в земята и пази нейните съкровища и реколтата. Ренесансовите времена раждат много страховити, поучителни и запомнящи се истории с участие магичните малки на ръст същества. А градинските джуджета, във вида в който ги

Продължава на другата страница