Начин на живот

Истории за пътешественици: Седемте чудеса на древния свят

Трябва да ги видим!

Истории за пътешественици: Седемте чудеса на древния свят

By MusikAnimal - Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=40954313

Често ни се случва да чуваме израза “осмото чудо на света”, означаващ, че сме се сблъскали с нещо невиждано до момента, ненадминато, изумително красиво – с истински шедьовър. Знаем ли обаче кои са останалите седем чудеса на света?

Хеопсовата пирамида

Египетските пирамиди са най-известните сгради в света. Гигантските гробници на фараоните от четвъртата египетска династия Хуфу (Хеопс) и Хафра (Хефрен) са издигнати преди около пет хиляди години и не им повлияват нито времето, нито войните.

Едва през 1899 г. Хеопсовата пирамида престава да бъде най-високата сграда на Земята, като отстъпва мястото си на Айфеловата кула. Височината на пирамидата е 147 м и тя е изградена от 2 300 000 старателно обработени варовикови блока, всеки от които тежи повече от 2 тона. Практически без никакви механизми, само с помощта на клинове и чукове, грамадните каменни блокове са изсичани в каменоломните на другия бряг на р. Нил, където са обработвани на място, след което са примъквани с папирусни въжета до водата и влачени до строителната площадка. По полегатия склон на хълма, който расте заедно с пирамидата, са измъквани на върха. Всеки етап от строителството е отбелязан от художници и в наши дни е потвърден от археологическите разкопки.

Строителството на пирамидите се свързва с името на архитекта Имхотеп. Съвременник на фараона Джосер, Имхотеп е бил по призвание универсален и щедро надарен гений. Негово творение е първата истинска пирамида. Ражда се така наречената стъпаловидна пирамида с височина малко по-малко от 70 метра. Към това постижение се прибавя и второто изобретение на Имхотеп – храмовият комплекс, изграден също от камък. След смъртта си той се превръща в бог покровител на писарите. Намерената негова статуя е първата известна статуя на учен, получил призвание приживе.

Пирамидите на египетските фараони и до днес изумяват посетителите със своите мащаби, величественост и съвършенство.

Висящите градини на Семирамида

Висящите градини на Вавилон са по-млади от пирамидите. Те са строени по времето, когато вече съществува “Одисеята” и се издигат гръцките градове. Те бележат залеза на Асирийско-вавилонската държава, съвременница на древния Египет и негова съперница. Градините се оказват краткотрайни и изчезват заедно с Вавилон – величествен, но нетраен гигант от глина.

Вавилонският цар Навуходоносор създава тези градини в името на любовта си към младата си съпруга, мидийската принцеса Семирамида. Висящите градини са четириетажни. Сводовете на етажите се опират на колони, високи двадесет и пет метра.

Терасите на етажите, направени от плоски каменни плочи, са застлани с пласт камъни, залепени с асфалт и покрити с листа от олово, за да не се просмуква вода на долния етаж. Отгоре е натрупан пласт земя, достатъчно дебел, за да могат да растат големи дървета. Етажите, издигащи се на отстъпи, се свързват помежду си с широки полегати стълби, облицовани с цветна керамика. Днес екскурзоводите показват един от глинените тъмнокафяви хълмове, натъпкан, както и всички хълмове във Вавилон, с отломки от тухли и парчета от кахли, останали от градините на Семирамида.

Храмът на Артемида Ефеска

Към най-забележителните творения на древногръцките строители човечеството с право причислява храма на богинята Артемида в град Ефес. Според преданието строежът му продължава 120 години – започва го знаменитият в древността строител Херсифрон, продължава го синът му Метаген и го завършват талантливите архитекти Пеонит и Деметрий.

След като сто години приема поклонници и молители, обръщащи се към богинята на лова Артемида, храмът е унищожен от пожар. Запалва го един жител на Ефес – Херострат, решил да увековечи името си, като изгори най-красивата и известна постройка в Гърция. Парадоксалното е, че сметката му излиза вярна. Въпреки отрицателното отношение, осъждането и презрението на съвременниците му, името на Херострат надживява вековете – “херостратова слава” се казва, когато някой се прочуе с недостойните си постъпки.

Възстановяването на Артемидиния дом е възложено на архитекта Хипократ. Той запазва почти същия външен вид като предишния, като само разширява храма. Новият е с площ 5450 квадратни метра и има стъпаловидна основа, обкръжена с двоен ред мраморни камъни. Поразява с обработката си, изпълнена с художествен вкус и изобретателност. Знаменитият атински скулптор Праксител, опитният художник Скопас (работил и по украсата на Халикарнаския мавзолей) и други изтъкнати майстори на Древна Елада го украсяват със своите монументални произведения.

За жалост забележителният паметник на старата гръцка архитектура не доживява до наши дни. С идването си готите, съблазнени от легендите за нечуваното богатство на храма, завладяват Ефес и разграбват светилището. Големи щети нанасят и някои фанатизирани християни, рушили нарочно езическия храм. С течение на времето наносите на река Каистър скриват останките от храма в тинята на мочурливо блато. 

    Има още...


Халикарнаският мавзолей

Мавзолеят в Халикарнас (днешен Бодрум в Турция) е огромна гробница, издигната от царя на Кария Мавзол и неговата съпруга царица Артемизия. Построен е през 353 г. пр. н. е. Представлява солиден храм, заобиколен от 36 колони в йонийски стил. Мавзолеят е висок 45 метра (135 стъпки) и е богато украсен с релефи и скулптури, дело на четирима прочути гръцки майстори – Скопас, Леохар, Тимотай и Бриаксис. В Британския музей са изложени много фрагменти от него, като за две от статуите се предполага, че са на самите Мавзол и Артемизия. Самата дума “мавзолей” произлиза от името на царя и днес се използва като нарицателно за всяка голяма гробница.

Когато персите разширяват своята империя, включвайки в нея Месопотамия, Северна Индия, Сирия, Египет и Мала Азия, царят им вече не може да контролира цялата тази територия без помощта на местните губернатори – сатрапи. Царството Кария се намира в Западната част на Мала Азия, толкова далеч от столицата на персите, че практически е независимо. Мавзол царува от 377 до 353 г. пр. н. е. и премества своята столица в Халикарнас.

С нищо забележително не може да се отличи неговото царуване, освен с изграждането на мавзолея му. Проектът е на неговата съпруга и сестра Артемизия (в Кария е прието владетелите да се женят за собствените си сестри) и по всяка вероятност строежът започва, докато цар Мавзол е все още жив. Завършен е през 350 г. пр. н. е. – три години след неговата смърт и една година след смъртта на Артемизия.

Мавзол и неговата царица Артемизия владеят Халикарнас и околностите му 24 години. Цар Мавзол, въпреки че има местен произход, говори гръцки и се възхищава на гръцкия начин на живот и управление. По крайбрежието той основава много градове по гръцки образец и насърчава гръцките демократични традиции.

Родоският колос

Идеята за създаването на Родоския колос се ражда през пролетта на 304 г. пр. н. е., когато жителите на остров Родос, стоейки върху натрошените от дългата обсада стени, гледат как се скриват в морето корабите на единия от наследниците на държавата на Александър Македонски – Деметрий Полиоркет.

За да покори родосци, Деметрий докарва край града обсадни машини. Гордост за обсаждащата армия е била хелеполидата – обсадна кула със стенобитни машини и подвижен мост, катапулти и площадки за десант.

Изоставяйки острова след неуспешната обсада, Деметрий зарязва на брега огромната кула. Търговците от Родос предлагат да купят хелеполидата, предлагайки сумата от триста таланта. Решено е с парите от продажбата да се издигне статуя на бог Хелиос – покровителя на Родос. Родосци поръчват и статуята на скулптора Харес, ученик на Лизип. Харес предлага да изработи Хелиос прав. В лявата си ръка богът държи спускащо се до земята наметало, а дясната поставя на челото си, взирайки се в далечината.

За основа на 36-метровата статуя служат три масивни каменни стълба, скрепени с железни греди на нивото на раменете. Основите на стълбовете се намират в краката на статуята и в наметалото. На височината на раменете и на кръста те се съединяват с напречни греди. На стълбове и греди се крепи желязното скеле, което е покрито с гравирани бронзови листове.

Блестящият бог се вижда на много километри от Родос и скоро мълвата за него се разпространява из целия античен свят. Но само след половин век силното земетресение, което разрушава Родос, събаря колоса на земята. Най-уязвимото място на статуята се оказват колената – оттам се ражда и изразът “колос на глинени крака”.

Александрийският фар

Фарът на Александрия е построен около 280 г. пр. н. е. на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. Светлината, която е излъчвал, е идвала от голям огън в основата му, който благодарение на система от огледала се е отразявал навътре в морето. При земетресение през 1375 г. фарът е разрушен. Днес там се издига крепостта Кайт Бей.

Фарът е представлявал кула с височина 134 метра и за времето си е от най-високите конструкции, създадени от човека. Архитект на фара е Сострат Книдски. Изграждането му отнема 5 години. Построен е от бели камъни и е зидан с трегери, а не със сводове. Имал е три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 кв. м. Четирите му стени сочат четирите посоки на света. Първият етаж е висок 57,7 м. Следва вторият етаж, който е с осмоъгълна форма, по направленията на осемте главни вятъра. Неговата височина е 27 м. На върха си фарът има куполообразна част със статуята на Посейдон. Височината на третата част е 7 м. Допреди появата на фара историята на архитектурата не познава пример на такова техническо съоръжение, станало предмет на всеобща възхита.

Статуята на Зевс в Олимпия

Легендата разказва, че в Олимпия Зевс побеждава кръвожадния Кронос. На това място са учредени т. нар. Олимпийски игри именно в чест на това събитие и те започват с жертвоприношение към Зевс.

Главната светиня в Олимпия са храмът и статуята на олимпийския бог. Статуята е творение на великия Фидий, създал и друга монументална творба – статуята на Атина в Партенона, както и релефите по стените му. Статуята на Зевс се намира в храм, чиято дължина достига 64 метра, широчината му – 28, а височината на вътрешното помещение е около 20 метра. Седящият върху трон Зевс в края на залата подпира с глава тавана. Богът е гол до кръста и е изработен от дърво. Тялото му покриват пластинки от бледорозова, топла слонова кост, дрехите му са от златни листове, в едната си ръка държи златна статуя на Нике, богинята на победата, а с другата се опира на величествен жезъл. Тронът е украсен с барелефи от слонова кост и златни статуи на богове. Изрисуван е от художника Панайн, роднина и помощник на Фидий.

В по-късно време константинополските императори пренасят в столицата си статуята. Но не минава дълго време и пожар унищожава и седмото чудо на древния свят.

Ех, да имахме вилата на Ливия!