Начин на живот

Да чуем психотерапевта: "Ковид кризата показа като с лупа невидимото досега"

"Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка."

Да чуем психотерапевта: "Ковид кризата показа като с лупа невидимото досега"

"Понякога всичко, от което човек се нуждае, е нова гледна точка." Водени от тази мисъл на Анди Андрюс, потърсихме Детелина Стаменова, защото се доверяваме, че гледната точка на специалист ще е полезна за всички в момента. Детелина е психотерапевт, психолог и социолог. Освен това е редактор на няколко книги и поддържа блог за сложния вътрешен свят на хората в личния си сайт. Завършила е юридическа психология и социология, преминала четиригодишно психотерапевтично обучение и е сертифицирана да работи като психотерапевт.

Поговорихме с нея и в началото на пандемията, доверихме й се и за цикъла лекции "Изкуството на оцеляването". Сега очакваме с нетърпение подкаста за психология, който научихме, че подготвя. Дори съвсем скоро ще качи онлайн цял сезон – 10 епизода. Ето какво ни съветва Детелина Стаменова за живота в условията на върлуващ по света Covid-19.

В началото на извънредното положение отбелязахте, че кризата ще е тест за тези, които не са пораснали психически. Така ли е и сега, 8 месеца по-късно?

Детелина Стаменова: За съжаление, психичният и физическият растеж невинаги, и то след 7-годишната възраст, се държат за ръце. Критични и извънредни ситуации могат да трансформират, но не голям брой от хора – по-скоро като с лупа показват онова, което иначе не е било толкова видимо. Затова и наблюденията ми са, че все повече можем да видим основните форми на страх, с които живеят околните – от смъртта, от загуба на статус и влияние, и т.н, и т.н.

Какво да правим, за да сме отличници в края на теста?

Детелина Стаменова: Тестът, мисля си, че е много дълъг и продължава един живот за всеки, а това е само епизодът, наречен "2020". За да сме отличници, би следвало да направим нещо така, че да сме убедени за себе си, че сме го изживели пълноценно. Но какво ли е да минем това контролно, започнало неочаквано като "Вадете листа за контролно" в ленив делничен ден? Може би връщайки се към ценностите си (за някои това е времето с близките, за други грижата върху здравето, може да е кариерата или личностното саморазвитие) и това да не ги предадем, да сме отворени към промяната, в която живеем, е част от "изпита". Всеки ще финишира на различно място – а оценката си поставяме самите ние.

А какво в никакъв случай да не допускаме?

Детелина Стаменова: Всеки действа от собствения си социален и психичен опит и в такъв момент реално е трудно да се променяме, но ако има нещо, което бихме могли осъзнато да правим, е да не се поддаваме на атавистичен страх, който няма реални основи; на това да реагираме свръхсилно, без да дадем крачка назад, когато усетим какво сме направили – и да се извиним; и като се опитваме да запазим някаква емпатия към другите, каквото и да се случва.

Как се изменихме като общество и като отделни индивиди от началото на пандемията до днес, имате ли наблюдение?

Детелина Стаменова: Наблюдавам засилване на конфликтите и стигането им до недостигани от 90-те години висини, разделяне; наблюдавам умора от случващото се и хора, които бягат в различни светове – на мистиката, на езотеричното, на храната, на алкохола, на Netflix и на други реалности…

Кое нагнетява най-силно страха у хората? Как да му противодействаме?

Детелина Стаменова: За съжаление, освен неизвестността, мисля, че и реалността на неглижираното с десетилетие здравеопазване нагнетява страха. За първото, ако има противодействието на познанието и здравия разум, както и на психотерапията, за второто противодействието, за съжаление, изисква време и чисто политически решения – които все пак отново са в наши ръце.

Решение ли е да изпаднем в информационно затъмнение, за да не достигат до нас трагични новини и статистики?

Детелина Стаменова: Решение е да намалим времето, което отделяме, и да сме внимателни в избора на източници на информация. Иначе в последния месец, всеки който е в някаква мрежа за контакти, дори и предпазвайки се от новини, е разбрал за свой познат, засегнат по-леко или фатално от Covid-19.

Как се отразява на децата световната паника, на която стават свидетели? В Германия има препоръка всяко дете да си избере един приятел, с когото да общува. На други места има забрана да се срещат дори роднини, които не живеят в общо домакинство. До какво водят подобни рестрикции?

Детелина Стаменова: Притеснена съм за това, че на децата им се отнема общуването, което е толкова важно; тази година ще ми липсват коледните тържества на децата; за пръв път от повече от 10 години няма да поканим хора в един голям семеен празник. Децата и тийнейджърите имат способността да се възстановяват и да се адаптират бързо, но продължителното стоене пред екраните и липсата на достатъчно контакти с хора на тяхната възраст ми се струва, че ще им повлияе по начин, който не е задължително добър, заради което като възрастни бихме могли да правим усилия да им ги даваме.

Как да говорим с тях по въпросите за смъртта, социалната осъзнатост и дълг, изолацията?

Детелина Стаменова: Първо този разговор е добре да проведем със себе си и едва тогава бихме могли да го водим с другите. Смъртта е тема, която е трудна за всеки и затова им казваме думите, които искаме да чуем ние самите. Наскоро издателство "Точица" издаде на български книгата на Пернила Станфелд "Книга за смъртта", която да помага на родителите в темата – и нея препоръчвам за помощник, а за възрастните "Да се взреш в слънцето" на Ялом.

Ако трябва да повдигнете духа на близка приятелка, какво бихте й казали?

Детелина Стаменова: Ще й предложа да се разходим, на някоя по-стръмна отсечка (ще разберете сега) – така бих прекарала време с нея на открито, бих я изслушала, а когато стигнем някое по-високо място, с гледка – бих й предложила да измислим какво ще направим двете, "когато всичко това свърши", и гледайки напред, в хоризонта, да си представим и хубавите моменти, които ни чакат в бъдещето.

 

Имунната ни система се справя с вируса. Политическата – не